Скокът на долара връща интереса на бизнеса към управлението на валутния риск
Скокът на курса на долара спрямо еврото до най-високите му нива от няколко години насам подсилва несигурността сред част от българските предприятия, които имат разплащания с търговски контрагенти в щатската валута, и активизира интереса им към услугите, свързани с управление на валутния риск.
Това показва допитване на "Дневник" в банковия сектор, който основно предлага продукти за неутрализиране на подобни опасности. Същевременно поради голямата обвързаност на търговията с ЕС и някои други специфики България остава слабо уязвима от засилването на щатската валута.
Валутнокурсовите промени излагат на риск печалбите на част от българските фирми заради силната им зависимост от вноса на суровини. А петролът, природният газ, концентратите на метали, рудите, продоволствени култури като пшеницата, царевицата и др. обикновено се котират в долари.
Съответно поскъпването на долара е неблагоприятно за тези, които купуват суровини в долари. Тези, които продават продукцията си в тази валута, пък печелят. Ситуацията за губещите може да се окаже различна, ако прилагат политики и техники за управление на валутния риск. Ако не искат каквито и да било изненади и изпълнение на плановете си, пък печелившите също биха могли да ги използват с условието, че ще отчетат пропуснати ползи.
"Интересът на българските компании към управление на валутния риск расте", заяви Иван Апостолов, директор финансови пазари и инвестиционно банкиране в Уникредит Булбанк. По думите му политиките и техниките за защита от резки колебания на валутните курсове не са особено популярни сред българските компании, но банките имат традиционни клиенти в това отношение. "Покрай рязкото поскъпване на долара спрямо еврото през последните месеци имаме запитвания и от нови клиенти", коментира Апостолов.
Всъщност фирмената политика за елиминиране на валутния риск се провежда чрез богат арсенал от средства в зависимост от спецификата, структурата и мащаба на дейността. Валутният хедж е един от начините. Банките у нас предлагат гама от деривати, за да защитят компаниите от валутния риск. Сред най-използваните продукти са валутният форуърд и валутната опция (виж карето). Всички тези продукти обаче се предлагат при строго индивидуални условия според отношенията между банката и клиента.
Според анализаторите причината за популяризирането им е приключването на благоприятния цикъл на световната икономика от 2001 до 2007 г., който караше много мениджъри да си мислят, че печалбите им ще растат вечно.
"Пренебрегването на застраховката от валутен риск е остатък от времето, когато маржовете на печалба в много индустрии бяха високи и едно движение на валутния курс от 5% например не променяше съществено крайния резултат за бизнеса. Новите икономически условия и конкурентният натиск предизвикаха свиване на нормата на печалба и възможностите да бъдат намалени валутните разходи стават все по-интересни за компаниите", каза Апостолов.
Доброто планиране също е фактор, който кара фирмите да предпочитат да се застраховат срещу колебанията на валутните пазари, при все това че могат да изгубят потенциални допълнителни приходи от благоприятно за тях движение.
Кой е засегнат?
В пряка зависимост от цената на долара и суровините, които потребяват или продават, са най-вече вносителите и експортно ориентираните фирми от добивната и преработвателната промишленост, както и агросекторът и хранително-вкусовата промишленост – рудници, металургични предприятия, петролни рафинерии, производители на химически продукти и храни и други.
Сред тях са и мащабни за българската икономика предприятия като бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим", която създава близо 10% от БВП на страната. От последния достъпен отчет на дружеството за 2008 г., без да става ясно дали се прилагат защитни мерки, се разбира, че около 60% от вземанията на завода са в левове, докато в същото време 63% от задълженията й са в долари.
Подобна комбинация в началото на 2010 г. би носила негативи за компанията, ако позициите й не са защитени. В същото време рафинерията ползва кредитни линии за около милиард евро, като поне в това отношение дружеството не търпи негативи.
В опит да управляват ефекта от динамиката на валутните курсове много компании предпочитат да преминат от доларови към еврови операции. Това например направи "Софарма".
"Още преди две години преминахме изцяло на разплащания в евро и по този начин решихме проблема с валутния риск", заяви Огнян Донев, съсобственик и изпълнителен директор на компанията. Над 90% от валутните експозиции са в евро, а делът на останалите е несъществен и не може да окаже влияние.
"Компанията ни няма доларови експозиции и отдавна купуваме суровините си в евро", коментира й Атанас Бобоков, съсобственик и председател на УС на производителя на акумулатори "Монбат". Предприятието калкулира всяко поскъпване на суровините си в крайната цена на продукцията си, пренасяйки тежестта върху потребителите на пазара.
"Процентно погледнато, фирмите в България, които имат доларови разплащания, са сравнително малко на фона на общия валутен оборот. Някои пазари обаче са традиционно "доларови" и контрагентите не желаят да се разплащат в евро", допълни Апостолов.
Подобна компания е производителят на цветни метали "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали, мажоритарна собственост на някогашния притежател на "Кремиковци" Валентин Захариев чрез "Интертръст холдинг". От отчета на дружеството за 2009 г. става ясно, че стратегията на компанията за минимизиране на валутния риск при покупките на суровини е да заменя чуждите си доставчици с местни или такива от ЕС.
Информация за това какъв е ефектът от това няма, но явно плащанията в долари са по-големи от доларовите постъпления, защото и през януари-март 2010 г. компанията има загуба от финансова дейност. Захариев не беше открит за коментар.
По-добре с откритите си доларови позиции се справя производителят на изкуствени торове "Неохим" – друг български износител. Мениджмънтът на предприятието е изчислил, че 10% увеличение на курса на щатския долар спрямо българския лев ще му донесе допълнително 1.18 млн. лв. в касата през 2009 г. и ще намали поне малко формираната загуба както от основна, така и от финансова дейност.
"Неохим" е на печалба през първото тримесечие на тази година, като благодарение на силния долар производителят на торове реализира печалба от финансова дейност за над 500 хил. лв. при загуба от малко под 800 хил. лв. година по-рано.
Други дружества обаче, които купуват суровини в долари, без да хеджират, и продават в левове или евро, в момента страдат заради това. Според някои експерти на пазара част от фирмените фалити през последните две години се дължат именно на тази лоша комбинация плюс пренебрегването на стоковия риск.
"Защо толкова български компании за метални конструкции затвориха или фалираха? Защото просто не бяха хеджирали", коментира изпълнителният директор на "Петрол" Цветан Димитров, който има дългогодишна практика като финансов директор. Според него при големия спад на цените на металите, ако те се бяха застраховали поевтиняването на стоката, щеше да бъде компенсирано от хеджа.
Задължително хеджират компаниите на българския пазар, които функционират като задгранични филиали на големи мултинационални компании. Пирдопското металургично предприятие "Аурубис България", част от едноименния германски концерн, например се застрахова не само срещу валутен, но и срещу лихвен и стоков риск. Компании като тази до голяма степен са задължени да го правят от компаниите майки, които имат дългогодишни традиции в управлението на подобни рискове. Обикновено при тях хеджирането се прави на централно ниво.
"Много български фирми не хеджират, а трябва да го правят", заключава Цветан Димитров. Според Апостолов колкото в по-голяма степен се използва хеджирането, толкова по-нисък е рискът, който остава в балансите на компаниите. "Дори тези, които печелят в момента от доларовите си позиции, трябва да са наясно, че могат да понесат загуби при движения в обратната посока", отбеляза той.
Важно е да се отчита, че хеджирането предполага да се защитават реални парични потоци. Ако една фирма например предвижда в бюджета си да доставя стоки за 100 млн. долара, то обект на хеджа трябва да са именно те.
Всяка сума над 100-те милиона са overhedge и на практика се превръщат в спекулативна игра. В отчетите си "Аурубис България" например изрично посочва, че при хеджирането не прибягва до спекулации. Точно обратното направи "Петрол холдинг" на Митко Събев и Денис Ершов през 2007 и 2008 г.
Тогава компанията реши да се "надиграва" с пазара, като зае спекулативни позиции в очакване на определено движение на котировките на петрола, което донесе на холдинга общо 186 млн. лв. загуби от тази дейност за двете години. В резултат мениджърите на дружеството прекратиха тези практики и в новия отчет подобни крупни отрицателни резултати няма да има.
| Мнения Цветан Димитров, изпълнителен директор на "Петрол" Много български фирми не хеджират, а трябва да го правят. Някои се опитват да го правят самостоятелно, което не е професионално. Има си фирми, които го правят. Защо толкова български компании за метали и метални конструкции затвориха или фалираха? Защото просто не бяха хеджирали. Цените на металите паднаха три пъти в началото на кризата и ако те бяха хеджирали, поевтиняването на стоката им три пъти, щеше да бъде компенсирано от хеджа, където те фиксират цената на стоката на определено ниво, под което то не може да пада. Някои български компании, които взимат кредит за целево финансиране на бизнес с валутен и стоков риск, биват задължавани от банката да се застраховат от този риск, като дори му определят и финансовата институция - местна или чужда, която да осъществи хеджирането. Огнян Донев, изпълнителен директор на "Софарма" Още преди две години преминахме изцяло на разплащания в евро и по този начин решихме проблема с валутния риск. Над 91% от валутните ни позиции са в евро. Имаме известни експозиции в други валути и една кредитна линия в долари, но те са несъществени като дял. Иван Апостолов, директор финансови пазари и инвестиционно банкиране в Уникредит Булбанк Интересът на българските компании към хеджиране на валутен риск расте. За всеки, който има експозиции в долари, е подходящо да се застрахова, ако иска да елиминира този риск. Защитата от резки колебания на валутните курсове за съжаление все още на е традиционна практика сред болшинството от българските компании, но въпреки това има клиенти, за които хеджирането е част от стриктната политика на бюджетиране. Покрай рязкото поскъпване на долара спрямо еврото през последните месеци нараства броят на клиентите, които проучват възможностите и пристъпват към хеджиране. Водещите банки предлагат разнообразни продукти, като изборът на клиента зависи от спецификите на бизнеса му и от това дали има очаквания за движението на валутния курс, върху които желае да базира стратегията си. Поскъпването на долара е неблагоприятно за тези, които купуват суровини в тази валута - те губят част от маржовете, които са заложили при ценообразуването, докато тези, които продават продукцията си в нея, печелят, ако имат открита позиция и не са се застраховали от този риск. В тази ситуация обаче те трябва да са наясно и че могат да понесат загуби при движения в обратната посока. Процентно погледнато, фирмите в България, които имат доларови разплащания, са сравнително малко на фона на общия валутен оборот. Някои пазари обаче са традиционно "доларови" и контрагентите не желаят да се разплащат в евро. Голяма част от продуктите в областта на хеджирането са безплатни за клиента, в смисъл че не изискват той да заплаща някаква сума при сключването на сделката за тях. Тези продукти, за които се плаща, пък са такива, които дават възможност на клиента да спечели, ако има движение в негова полза (опции и продукти, базирани на тях). В колкото по-голяма степен се използва хеджирането, толкова по-нисък е рискът, който остава в балансите на компаниите. Това е особено важно за публични компании, при които по-ниската волатилност на резултатите се оценява с по-ниска рискова премия при дисконтирането, което би донесло по-висока стойност на акциите им. |
| Най-често използваните деривати за хеджиране Валутен форуърд: Това е деривативен финансов инструмент, при който двете страни се споразумяват едната от тях, купувачът на договора, да придобие от другата, продавача, прилежащия към нея актив на определената от договора дата и цена. Купувачът се ангажира да придобие дадено количество валута по първоначално фиксирания курс на тази валута. Така той фиксира разхода, който трябва да направи, за да покрие бъдещите си задължения в конкретна валута. Хипотетичен пример: Ако дадена компания трябва да се разплати със свой доставчик след три месеца и му дължи 10 млн. долара, то за да не загуби от оскъпяването на долара, може да сключи форуърд с дадена финансова институция и да сложи таван на загубите си. С деривата компанията фиксира цената, на която ще си купи доларите след три месеца, например при 1.65 лв. за долар. Ако на датата на падежа на форуърда валутният курс долар/лев е 1.70, то компанията ще е на плюс с 0.05 лв. за долар и продавачът на форуърда ще трябва да му осигури 10 млн. долара на по-благоприятния за купувача курс. Ако нямаше подобно споразумение, компанията щеше да плати 500 хил. лв. повече, за да си купи доларите. Валутна опция: При този деривативен финансов инструмент държателят му има възможност, но не и задължение да си купи (кол-опция) или продаде (пут-опция) дадена валута при първоначално фиксиран курс (страйк цена) в определен срок. За разлика от форуърда, където при сключването на деривата не се разменят пари, всяка опция има цена. Така първоначалният разход за нея е цената й. Печалба се реализира, в случай че валутният курс се покачи над цената на упражняване на опцията (страйк цената). Максималната загуба пък е премията, заплатена за придобиването на опцията. Хипотетичен пример: Ако една компания има да се разплати с доставчик след три месеца и му дължи 10 млн. долара, то за да управлява валутния си риск, може да си купи опцията да придобие доларите на определена цена, с което да сложи таван на разходите си по този договор. Нека опцията е придобита за 100 хил. лв., а заложената й страйк цена да е 1.65 лв. за долар. Ако след три месеца обменният курс е 1.70 лв. за долар, то опцията е "на пари" и при упражняването й компанията ще си купи долари при по-благоприятния за нея курс - на страйк цената от 1.65 лв. за долар. Така печалбата в случая се равнява на разликата между спестеното от валутния курс и платената за опцията премия (500 хил. лв. - 100 хил. лв.) Ако след три месеца обаче обменният курс е 1.60 лв. за лот, опцията е "извън пари" и компанията няма смисъл да я упражнява. Тя ще загуби само премията, платена за купуването на финансовия инструмент (100 хил. лв.), и пак ще трябва да придобие нужните й долари на пазарна цена. |
| Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) вече от години прилага своя стратегия за намаляване на валутния си риск. Банката емитира облигационни заеми във валутите на страните, в които има намерение да финансира проекти. Финансира тези проекти с този дълг и след това го погасява с постъпленията в съответната валута от страните заемополучателки. По тази схема, която елиминира валутния риск за банката, са финансирани проекти в Централна и Източна Европа – Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и Русия. Възможности се проучваха и за България, но до издаване на дълг в левове така и няма данни да се стигнало. |