Експерти: За "Белене" ще са нужни няколко стратегически инвеститори
За изграждането на "Белене" ще е необходим повече от един стратегически инвеститор, защото нито една компания няма да може да си позволи да финансира 80 на сто от централата. Това каза Богомил Манчев, председател на управителния съвет на "Булатом" и консултант по проекта, който присъства на международната кръгла маса "България и Европа: нашата енергийна сигурност" организирана от Европейския парламент. По думите му, заложеното участие на държавата от 20 на сто ще затрудни една компания да осигури цялото финансиране и ще трябва да се търсят няколко участници.
От икономическото министерство съобщиха, че продължават да търсят стратегически инвеститор за проекта. От там признаха, че първоначално заложената цена на обекта е 4 млрд. евро, но все още не е направена пълна оценка на стойността му. Според изчисления на енергийния експерт Атанас Тасев цената на централата ще се движи до 7 млрд. евро. "Важното е държавата да каже, че застава зад проекта, за да убеди и инвеститорите да вложат пари в него", каза Богомил Манчев.
"В момента са в ход дейности по подготовката за преструктуриране и придаване на европейска визия на проекта", обясни Иван Сачков, държавен експерт от икономическото министерство. Той уточни, че сред основните предимства на "Белене" е неговата конкурентоспособност, относително прогнозируемите разходи за гориво и малък риск при доставките. Той подчерта, че Националната електрическа компания не е в състояние да стане мажоритарен собственик в проекта и затова икономическото ведомство продължава да търси стратегически инвеститор. Това ще стане след като бъде избран консултант по проекта, който да направи оценка на строежа на централата.
Според разчетите на министерството на финансите, консултантът на "Белене" ще бъде избран до началото на юли, а до края на годината ще изготви пълен анализ на ситуацията. В същото време държавата има сключен договор "за изчакване" на строителството с руската "Атомстроекспорт" до края на септември. До тази дата от компанията съобщиха, че няма да търсят неустойки от българската държава, с която имат сключен договор за над 3 млрд. евро. От икономическото министерство призоваха по време на кръглата меса, всеки, който има въпроси за бъдещето на централата да се обръща към пресцентъра на ведомството, от където могат да му дадат повече информация.
"Наблюдаваме ренесанс на ядрената енергетика, защото все повече страни от Европейския съюз се обръщат към нея, за да гарантират енергийната си сигурност", каза евродепутатът Владимир Уручев (ГЕРБ, ЕНП). По думите му пред България има три алтернативи - да изгражда възобновяеми енергийни източници, да развива ядрената си енергетика и да зависи изцяло от внос на енергия. "Изборът е направен преди 35 години с пускането в експлоатация на първия блок на АЕЦ "Козлодуй", допълни Уручев. По думите му в Европейския съюз се спестяват до 900 млн. тона въглероден диоксид годишно благодарение на атомната енергетика.
С мнението му не се съгласиха от екологичните организации, които присъстваха на кръглата маса. "Евродепутатите трябва да поискат ликвидирането на организацията "Евроатом", защото не е нормално една толкова печеливша индустрия като ядрената, поне така се определя, да бъде субсидирана от общността", коментира Петко Ковачев, от "Зелените". По думите му всъщност няма "ядрен ренесанс", а само се говори за такъв. Като грешка на правителството той отбеляза липсата на енергийна стратегия и оценка за въздействието върху околната среда на проекта "Белене". "Не трябва да се забравя, че АЕЦ "Белене" ще бъде насочена само за износ и не е случайно, че 12 големи банки се отказаха от участието си в проекта", каза Тодор Тодоров от "Екологично сдружение за земята".
Отношение по темата "Белене" взе и Хараламбос Теопемпту, комисар по околната среда в правителството на Кипър. По думите му при изграждане на ядрени централи страните трябва да се замислят и за разходите необходими за транспортиране и преработване на ядреното гориво. "Видях плакат в АЕЦ "Козлодуй", който определяше енергията произведена от централата като чиста, но дали наистина е така", попита Теопемпту. По думите му когато се строи атомна централа, често се взима под внимание финансовата обосновка на проекта, но не и отражението му върху околната среда.