Противоречиви изявления на премиера Бойко Борисов за петролопровода "Бургас-Александруполис" в края на миналата седмица и реакцията от руска и гръцка страна показаха, че единствено Атина настоява за реализацията на проекта, а София и Москва по-скоро се дебнат кой пръв ще се откаже от него.

В петък, след среща с посланиците на страните - членки на ЕС, Борисов заяви, че България няма да прави петролопровода, като го обоснова с екологични аргументи и отношението на населението в Бургаския регион. Премиерът заяви още, че страната е замразила проекта за втората атомна централа, защото няма инвеститор.

Това хвана неподготвен икономическия министър Трайчо Трайков, който по това време присъстваше на парламентарния контрол. "Това сигурно сте го сънували вие, защото аз нито съм го решавал, нито съм го казвал... Не мога да повярвам, че го е казал", беше реакцията на Трайков пред журналисти. В отговор Борисов го предупреди да не коментира, преди да е чул какво е казал.

След това от пресслужбата на Министерския съвет разтълкуваха, че премиерът всъщност имал предвид, че България ще изчака първо международната екологична оценка на проекта и после ще вземе решение. Същата версия беше повторена от Борисов на следващия ден в Благоевград, където връчи дипломи на абсолвенти от колеж по туризъм.

Изявлението на Борисов дойде дни след като руският енергиен министър Сергей Шматко даде ултиматум за проекта. "Не казвам, че ще го спрем, а че ще го замразим, докато разберем каква е позицията на българската страна и ще спрем финансирането дотогава", каза в средата на миналата седмица Шматко. Самият Борисов в събота призна, че усеща натиска на Русия, и заяви, че няма да се откаже от проекта без причина, защото той "така е подписан от Първанов, Станишев и компания, че да има неустойки"

Думите на българския премиер веднага породиха отзвук в руските медии, където се появиха заглавия като "Противоречивата България" и "България се отказва от "сделката на века" с Русия". "България разбира, че идва краят на "Бургас-Александруполис" и е необходимо да излезе от проекта с гордо вдигната глава", коментира анализаторът Константин Симонов от "Фонд за национална енергийна безопасност", цитиран от РИА "Новости".

Той допълва, че "скоро Русия ще се оттегли официално от проекта, но в момента печелим, защото няма да сме инициатор за това". "Вече забелязахме признаци за това, защото българската страна не участва активно в проекта, но... е необходимо официално потвърждение за позицията й", каза пред ИТАР-ТАСС Игор Демнин, говорител на "Транснефт", една от компаниите в проекта.

Съмнения за провал на проекта за изграждане на тръба между пристанищата в Бургас и в гръцкия град Александруполис се появиха преди шест месеца, когато България поиска екологична оценка на проекта. Тогава руски експерти предупредиха, че резултатът от анализа "може да погребе проекта".

Според руските медии Москва ще бъде доволна от отказа на България от "Бургас-Александруполис", защото така ще може да съсредоточи усилията си върху алтернативния проект "Самсун-Джейхан", в който основен партньор е Турция. Според депутата от БСП и бивш енергиен министър Румен Овчаров пък отказът на София удовлетворявал "желание на американските ни партньори" и бил в ущърб на българските национални интереси.

Единствената страна, която запазва интереса си към нефтопровода "Бургас-Александруполис", е Гърция. "Гърция остава привърженик на възможността за реализиране на проекта и продължава усилията в тази насока", коментира официалният представител по проекта на Гърция Георгиос Петалотис пред ИТАР-ТАСС в петък. Ден по-късно Борисов каза, че е "факт, че нито една от трите държави не е сложила пари в този проект нещо да се прави, защото и трите страни знаят, че няма да стане. Нито Гърция има пари, нито Русия има петрол да го напълни".

Също след срещата си с европейските посланици Борисов оцени АЕЦ "Белене" на 26 млрд. евро, правейки паралел със стойността на ядрените реактори в последния подписан договор на Русия с Турция. Премиерът повтори, че трябва да се намери инвеститор за централата, защото той няма откъде "да извади" парите. Досега най-високата експертна оценка за стойността на централата дстигаше 7-8 млрд. евро, при подписване на договора с "Атомстойекспорт" от предишното правителство беше лансирана цифрата 4 млрд.

В края на септември изтича второто споразумение за изчакване с руската компания, като от дружеството обещават дотогава да не съдят България за неустойки. Проектът "Белене" се забави, след като през есента на 2009 г. германската  RWE се оттегли като стратегически партньор на България. По-рано българското правителство също заяви, че няма средства да финансира своята част, която тогава беше 51%.

На същата конференция зам.-министърът на външните работи Марин Райков разграничи отношението на България към проектите за газопроводи през територията ни "Набуко" и "Южен поток". Райков определи европейския "Набуко" като приоритет, а за руско-италианския "Южен поток" заяви, че се нуждае от допълнителен преглед.

След него Елисавета Михайлова, и.д. директор на дирекция "Енергийна политика" към икономическото министерство, побърза да равнопостави двата проекта, обяснявайки, че са приоритети на правителството и ще бъдат заложени в изготвяната енергийна стратегия на страната. Думите на Райков бяха коментирани от РИА "Новости" в анализ, според който отказът на България за "Южен поток" може да бъде само в нейна вреда, защото тръба ще има, но ще мине през Румъния.

За втора атомна централа край Белене в България се говори от 29 години, когато с решение на Министерския съвет е избрана площадката. Строителството започва през 1988 г. и продължава до 1990 г., когато проектът е замразен и консервиран. Възобновява се от правителството на Симеон Сакскобургготски през 2002 г. През декември 2006 г.

Агенцията за ядрено регулиране утвърждава площадката за строителство на централа върху нея. В началото на 2008 г. при правителството Станишев за строител е избрана руската "Атомстройекспорт". Сключеният договор с компанията е за 4 млрд. евро. Подизпълнители са френската "Арева" и германската "Сименс".

Компаниите трябва да доставят и изградят нужната инфраструктура за два енергоблока с мощност по 1000 мегвата. В края на същата година правителството избира стратегически инвеститор за проекта - германската RWE, с 49% дялово участие. Година по-късно тя се отказва от централата. В момента обектът е замразен. Икономическото министерство търси консултант, който да каже доколко е изгодно строителството на централата.

Газопроводът "Южен поток" трябва да пренася природен газ от Русия през балканските страни до Италия и Австрия. Планираният му капацитет е 63 млрд. куб.м на година. Основни съдружници в изграждането на проекта са руската "Газпром" и италианската компания "Ени". По план тръбата трябва да е готова до 2013 г.

Тя трябва да премине от Русия по дъното на Черно море през България. Оттам газопроводът се разделя на две - една част отива към Гърция и Италия, а другата през Сърбия към Австрия. Русия вече подписа междуправителствени споразумения с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, а "Газпром" създаде смесени дружества за изграждане на "Южен поток" в Сърбия и Унгария. Стойността на подводната част на проекта се оценява на 6-10 млрд. долара, а общо проектът се оценява на около 25 млрд. долара според първоначалните сметки.

Юли 1994 г.

Гърция инициира преговори с България и Русия за изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис".

Юни 1995 г.

Експерти от България, Гърция и Русия уточняват в Москва меморандум за построяване на тръбата.

Ноември 2000 г.

Гръцкият министър на икономиката Янос Папандониу на срещи в София настоява за ускоряване на работата по проекта.

Януари 2003 г.

България и Гърция подписват меморандум за изграждането на петролопровода, в който се дава равно участие на трите държави. Русия отказва.

Ноември 2004 г.

Русия обмисля изграждането на петролопровод през Турция, конкурентен на  "Бургас-Александруполис".

Април 2005 г.

Трите страни подписват в София меморандум за изграждане на съоръжението. Гръцкият премиер Костас Караманлис го определя като исторически.

Май 2006 г.

След срещи на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров в Москва става ясно, че дяловото участие в нефтопровода е 51% за руската страна и по 24.5% за България и Гърция.

Септември 2006 г.

В Атина президентите Първанов и Путин и гръцкият премиер Караманлис приемат декларация трите страни да сключат споразумение до края на годината.

Март 2007 г.

Руският президент Владимир Путин, българският премиер Сергей Станишев и гръцкият премиер Константинос Караманлис подписват споразумението.

Февруари 2008 г.

Международната проектна компания "Транс Болкан паплайн BV" за изграждането на петролопровода  е регистрирана в Амстердам, Холандия.

Май 2009 г.

На референдум жителите на Поморие се обявяват против изграждането на петролопровода. Година по-рано в Бургас и Созопол се правят подобни допитвания, но не успяват да преминат 50-процентната бариера за участие.

Септември 2009 г.

На среща с руския премиер Владимир Путин премиерът Бойко Борисов поема ангажимент до ноември правителството да бъде готово с финансово-икономическите разчети за това доколко изгодни за България са руските енергийни проекти.

Септември 2009

След среща с руския енергиен министър Сергей Шматко премиерът Борисов казва, че България иска да се убеди, че проектът за петролопровода е екологично безопасен, преди да вземе решение дали ще продължи участието си в него.

Октомври 2009 г.

Руският в. "Комерсант" съобщава, че газопроводът "Южен поток" ще заобиколи България, а на нейно място ще се включи Турция. Това става, след като Русия подписва споразумение да участва в изграждането на нефтопровода "Самсун-Джейхан", а Турция разрешава в икономическата й зона в Черно море да бъдат извършени проучвания за трасето на газопровода "Южен поток".

Декември 2009

В Бургас Борисов заявява, че договорът за петролопровода "Бургас-Александруполис" е неизгоден за България и не защитава интересите й, защото няма клаузи, които позволяват страната да се оттегли.

Февруари 2010

Премиерът заявява, че без международна екологична оценка проектът няма да се прави.

Март 2010

Финансовият министър Симеон Дянков поема координацията и надзора по българското участие в "Бургас-Александруполис". Към този момент България е забавила повече от година вноската си в общото дружество.