Лихвите – уравнение с много неизвестни
Накъде ще се движат лихвите? Това е въпросът!
От отговора на този въпрос се вълнува всяко второ семейство, тъй като всяко второ семейство е поне с потребителски кредит, а някои изплащат и жилищен, и потребителски заем.
На този етап обаче не се наемат да отговорят еднозначно нито банкери, нито финансови наблюдатели и анализатори. Задължително отговорите започват с "Ако... ". Накратко казано, "съществува значителна несигурност по отношение на динамиката на лихвените проценти през следващите месеци". Така централната банка в свой анализ обобщи ситуацията с движението на лихвите и по депозитите, и по кредитите.
В общи линии уравнението се изразява с условието: ако лихвите по депозитите продължат да намаляват и запазят устойчив този тренд, и лихвите по кредитите също ще отчетат понижение. Това обаче трябва да е съпроводено и със стабилизиране на икономическата среда, което е условие за намаляване на риска, който пък е компонент на ценообразуването на лихвите по кредитите.
На този етап обаче: въпреки наблюдаващото се намаление на лихвите по депозитите и очакванията това да продължи в момента то все още не се пренася в понижение на лихвените проценти по кредитите.
Светлина в тунела: прогнозите са за относително стабилизиране на цената на депозитите през следващите месеци и за плавното им намаление през второто и третото тримесечие на 2010 г. Основания за това дават стабилизирането на международните финансови пазари, високата ликвидност на банковата система (в банките има пари) и по-ниската очаквана кредитна активност. Тоест няма да им трябват пари за кредитиране, което значи, че няма да събират ресурс от местния пазар, което пък значи, че няма да има наддаване с лихви за парите на депозантите.
Така заедно със запазване на низходящата тенденция при лихвените проценти по депозитите може да се очаква и известно понижение на лихвите по кредитите през второто и третото тримесечие на годината, като то обаче ще бъде "много бавно", както посочиха от централната банка.
| Защо лихвите на междубанковия пазар са ниски, а лихвите по кредитите – високи? Sofibor: Междубанковият пазар тук (в България) има само спомагателна роля в управлението на ликвидността на банките – тоест той е около 1% от финансовия ресурс на банките, който те набират за кредитиране. Затова в момента не може да се очаква, че промените на този пазар ще имат съществено влияние за спадането на лихвите по депозитите и по кредитите. Euribor: Цената на ресурса на междубанковия паричен пазар в еврозоната е ниска. Но от началото на кризата, както и в момента, българските банки не взимат пари отвън и така липсват значителни външни входящи капиталови потоци, които по принцип са по-евтини. Така накрая се връщаме в началото на уравнението – банките набираха ресурс от местния пазар на висока цена (високите лихви по депозити), сега имат пари, за които плащат много. Затова и дават пари (кредити) на висока цена. Когато падне цената на парите, които взимат, тогава ще намалее и цената на парите, които дават. |