Бих разделила емитентите на облигации на две групи. Едните са такива, които правят всичко възможно да обслужват задълженията си, но изпитват затруднения заради влиянието на кризата, и други, които използват като причина кризата с цел да отложат своите плащания. Кои към коя група принадлежат ние преценяваме на база анализ, след който преценяваме действията си.

При най-малкото съмнение, че предприятието би могло да организира дейността си по начин, по който да обслужва емисията чрез намаляване на разходите си, което освен държавата би трябвало да прави и бизнесът, а не го прави, не допускаме никакви компромиси и разсрочвания. Считаме, че усилията трябва да са двупосочни и ако от нас се очаква да правим разсрочване, очакваме същото и от другата страна. Определено има фирми, които се опитват да хитруват, и това не е добър сигнал към инвеститорите. Надявам се това да не се превръща в норма за повечето емитенти.

Ситуацията на пазара не се определя само от инвеститорите, но и от издателите на корпоративни облигации. Некоректно поведение на последните може да доведе до ситуация, в която капиталовият пазар да не може дълго време да се възстанови. Има, разбира се, и коректни фирми, които наистина изпитват временни затруднения, и на тях с удоволствие им даваме възможност да продължат напред. Всеки случай е отделен по себе си. Да не забравяме и че има компании, които плащат предсрочно задълженията си по дълговите книжа. Пазарът на корпоративни облигации определено е проблемен, но не бих казала, че сме го отписали.

Един от проблемите е доколко са коректни тези, които твърдят, че не могат да плащат заради кризата. Когато рецесията отмине, ще бъде много трудно да работим отново с такива емитенти. Цялостна тенденция на пазара не бих отличил, но има някои компании, които наистина спряха да плащат. За инвеститорите е сложно, когато са купили необезпечени облигации.

Ето въпреки проблемите с "Ален мак" там има обезпечения и макар и трудно нещата за тях вероятно ще се оправят. Ако нямаше обаче обезпечения, какво щеше да се случи, т.е. пазар на необезпечени дългови книжа може и да няма. Явно ще трябва да търсим промени, защото дори и при облигациите, за които са заложени активи, има случаи, когато банката довереник не полага достатъчно грижи за облигационерите. Например когато нещата не вървят и някои имоти трябва да се застраховат, банката би трябвало да поеме грижата за това, защото собственикът на предприятието, ако е решил да го затваря, застраховката ще му е последна грижа.

Ние вече направихме отстъпки за две компании - на "Ален мак" и "Балканкар заря". Ако тенденцията на неплащане се задълбочи, пазарът на корпоративни облигации ще стане по-труден и изискванията на кредиторите ще се увеличат. В същото време обаче това ще даде и повече възможности за финансиране на коректните платци. Част от проблема е свързан с това, че през последните няколко години някои компании се впуснаха в разширяване на бизнеса си към области, които не им бяха познати, а достъпът до заемни пари беше лесен. За в бъдеще не очаквам това да е така.