Банките са изплатили 829 млн. евро външни задължения по заеми и депозити за първите четири месеца на годината. Това е и основната причина брутният външен дълг на България (държавен и частен) да намалее с 863 млн. евро за този период.

Данните на БНБ показват, че най-сериозната част от банковите плащания е по краткосрочни задължения - депозитите на нерезиденти са намалели с 447 млн. евро и отделно са направени плащания по заеми за още 207 млн. евро. При дългосрочните задължения също има намаление - 188 млн. евро. Към 30 април размерът на брутния външен дълг е 36.84 млрд. евро (105.7% от брутния вътрешен продукт) при 37.25 млрд. евро (106.9% от БВП в края на миналата година).

Освен банковия сектор за намалението на външния дълг допринасят и плащанията по линия на вътрешнофирменото кредитиране и преките инвестиции. По това перо за четирите месеца са отчетени плащания в размер на 86.1 млн. евро, докато правителственият дълг към чужди кредитори нараства с 53 млн. евро.

Спрямо миналия април пък понижението на брутния външен дълг е с 224.5 млн. евро. Фактори за по-малкия спад на годишна база са нарасналите външни задължения на частния сектор по линия на преките инвестиции и вътрешнофирменото кредитиране. Общо за 12-те месеца компаниите с чуждестранно участие са привлекли 465 млн. евро от централите си в чужбина, а правителството е натрупало нов външен дълг на стойност 250 млн. евро.

При банките пък има плащане на 908 млн. евро, което означава, че основната част от тях са направени след началото на тази година година. "Това, което виждаме, е изтегляне на финансов ресурс от България. Процесът е болезнен, но е напълно закономерен. Регулацията на капиталовите потоци не е на изхода, а на входа и сега не може да се влияе върху този процес.

Вместо това БНБ не трябваше да допуска бурния кредитен ръст в периода 2004-2007 г.", коментира Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти. В последните месеци, той критикува банките за липсата на прозрачност в дейността им.