По думите му важността на финансовата грамотност става все по-голяма, защото повечето инвеститорите поемат риск, без да могат да направят интелигентна преценка на предлагания им финансов продукт. Той посочи няколко от последствията от слабото финансово образование, а именно ниска спестовност на семействата, ограничено планиране за бъдещето и бегли познания за пенсионната им осигуреност.

Нуждата от повишаване на потребителските знания за финансовите продукти подчерта и новият председател на КФН Стоян Мавродиев. По думите му повишаването на финансовата култура ще направи самите потребителите по-добри и съответно ще ги защити от финансови измами и прекомерни рисковите на техните средства. Той посочи още, че повишаването на финансовата култура е от значение и за по-добрия надзор, който осъществява КФН.

По-голяма част от българите имат сериозни пропуски във финансовата си грамотност, но и финансовите институции трябва да подобрят начина на представяне на информация, показва международно проучване, проведено през пролетта на миналата година по проекта FINALIST. Според изследването от всички финансови услуги хората в България най-добре познават тарифите и таксите на банкомати, както и на банковите сметки, а най-малко – телефонното банкиране, ипотеките и допълнителното пенсионно осигуряване.

Целите на финансовото образование са няколко, посочи Карло Бианкери, постоянен туининг съветник към КФН по проекта за повишаване на инвестиционна култура на българските потребители. От една страна, то увеличава познанията на потребителите за риска и възможностите за използването на финансови продукти и им дава възможност да вземат информирани решения. От друга страна обаче, позволява да се развиват и самите финансови пазари. "Колкото по-запознати са хората, толкова повече ще използва финансови продукти и така ще се увеличава пазарът за самите финансови институции. Така че това е и инструмент за развитието на финансовите пазари", каза Бианкери.