Средно с 5 процентни пункта са по-високи лихвените равнища по депозитите и кредитите в България от тези в еврозоната. Това показва базисно сравнение на "Дневник" между лихвената статистика на БНБ и новите хармонизирани данни за процентите в страните с единна валута, публикувани от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Данните сочат още, че постепенното намаляване на лихвите по привлечения ресурс, което се очаква да доведе и до по-ниски цени на заемите, в Европа е изпреварило това в България с повече от половин година.

По статистиката на ЕЦБ лихвите по новоотпуснатите кредити за бизнеса през май са 3.86% за заеми до 1 млн. евро и 3.41% за над 1 млн. евро. За същите обеми българските банки са отпускали кредити в евро със среден процент съответно 9.54% и 8.28%. Макар че разликата спрямо предходния месец (април) е минимална, в България тези лихви отчитат ръст, а в еврозоната – спад.

Ситуацията при кредитите на дребно не е по-различна. Сравнение обаче може да се направи само за жилищните – БНБ съобщава за 8.29% по евровите за май, а ЕЦБ – 4.01% средно за членовете на еврозоната.

След като седмица по-рано статистиката на БНБ показа, че през май са се повишили с 0.60 процентни пункта и лихвите по срочните депозити в евро на предприятия у нас до 4.19%, еврозоната отчита средно 0.77% за корпоративни депозити до 1 година и 2.26% за над 2 години. Разликата е същата и при спестяванията на домакинствата – в Европа лихвата за тях е 2.04% за по-краткосрочните и 2.24% за тези над 2 г., а в България – 5.05%.

Причината за по-високите лихви у нас са както по-високата рискова премия на страната, така и депозитната война от миналата година, която обаче се укроти. Така у нас лихвите по депозити в евро вече са далеч под нивата, които бяха достигнали преди година – 8-9%. И докато тук намалението на процентите започна от средата на миналата година, в еврозоната то е факт от септември-октомври 2008 г. в резултат на монетарната политика на ЕЦБ, която оттогава започна да понижава основния лихвен процент, за да стигне до 1%.

Средният депозит за бизнеса тогава е бил 4.50-4.60% в зависимост от срочността, а за домакинствата при 4.70-4.80%. Спадът в лихвите по депозитите доведе след себе си и спад при тези по заемите. Той обаче е със забавен темп, защото цената на привлечения ресурс е един от компонентите при ценообразуването на лихвите за финансиране на граждани и фирми. Прогнозите са, че тенденцията за спад на лихвите в България ще продължи, но намалението ще бъде бавно.

Хармонизираната лихвена статистика за май е първата, за която ЕЦБ съобщава, въпреки че наличните данни са за всеки месец от началото на 2003 г. насам. Като база за нейното изготвяне е използвана представителна извадка от около 1800 кредитни институции в еврозоната, уточняват от ЕЦБ.