Теодор Осиковски: Професията заварчик не е изчезваща, но трудно се намират квалифицирани специалисти

Теодор Осиковски: Професията заварчик не е изчезваща, но трудно се намират квалифицирани специалисти

Теодор Осиковски, председател на Българския съюз по заваряване (БСЗ)
Теодор Осиковски, председател на Българския съюз по заваряване (БСЗ)
Теодор Осиковски е главен изпълнителен директор на "Енергоремонт холдинг" АД. През юни 2010 г. е избран за председател на Българския съюз по заваряване (БСЗ). Съюзът е малка професионална общност, която е може би по-стара от Съюза на автомобилистите в България, с доста сериозни традиции, твърди той. Тя е обединяващото звено на точно тази професия, която навремето беше доста силно развита, в момента най-вече изразяваща се в енергетиката и вагоностроителните дружества, както и в компаниите, които произвеждат метални конструкции.
В момента се наблюдава поток на квалифицирани заваръчни кадри към Полша и скандинавските страни. Както у нас, така и по света много трудно се намират квалифицирани специалисти по заваряване и в частност заварчици.
Професията заварчик изчезваща ли е в средносрочен план? Като например водопроводчиците, стругарите, фрезистите, тенденцията е, че все по-трудно ще се намират подобни специалисти. - - Професията заварчик не е изчезваща. Както у нас, така и по света много трудно се намират квалифицирани специалисти по заваряване и в частност заварчици. Основните дейности при изработване на тръбопроводи, строителни конструкции, вагоностроене и ремонтните дейности в енергетиката са в голямата си степен заваряване.
Броят им у нас е спаднал драстично както поради някои обективни обстоятелства, така и поради несъвършенства в нормативните документи и организацията на професионалното обучение. БСЗ ще положи всички необходими усилия за положителни промени в тази насока.
Какви конкретни действия сте предприели в тази насока?
- Проведохме съвместната среща с НАПОО (Национална агенция за професионално образование и обучение) и там се взеха няколко точни решения. Едното е преглед на абсолютно всички центрове, които са за обучение на кадри, и второто важно нещо е подобряване на материалната база. Като особено внимание се обръща на преподавателския състав.
За да имаме качествени заварчици, трябва да има добър преподавател, който може да му обясни, покаже и да го въведе в професията. Другото важно нещо е преквалификацията, знаете, че в момента, особено строителният сектор, бълва доста кадри, които излизат на пазара на труда.
Точно преквалификацията на тези кадри към заварчици и ориентирането към заваръчната професия е нещо, което в момента искаме да популяризираме.  Можем да привлечем и да сертифицираме заварчици, които да ползваме за предстоящите и бъдещи инфраструктурни проекти, за които в момента говорим.
Как е уредено обучението и сертифицирането на заварчиците в България?
- Обучението се провежда на две нива – национално и международно. При националното се включват професионалните средни училища и професионалните центрове за обучение. Правилата за това обучение са уредени в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и Наредба №7. Това обучение се контролира от образователното министерство и НАПОО.
На международно ниво,обучението се осъществява чрез системата на Българския център за квалификация по заваряване – БЦКЗ (звено към БСЗ). Това звено е одитирано за такава дейност от Международния оторизиращ борд (IAB) звено към Международния институт по заваряване (IIW) и Европейската  федерация по  заваряване (EWF). Използват се международно утвърдени учебни програми и се издават международни дипломи, признати в над 50 страни в света.
Професията заварчик е регулирана и изисква периодично сертифициране (доказване на умения за работа), което се удостоверява със свидетелство за правоспособност. Такива свидетелства издават след съответни изпитни процедури национално одитирани центрове за сертифициране. Като членове на ЕС у нас важат и сертификати, издадени от страни - членки на ЕС. За другите страни свидетелствата за правоспособност се признават от БСЗ, а сертификатите - от БСА.
Трудно ли е да се преквалифицира общ работник в заварчик, може ли да стане ефективно само с един курс?
- Зависи от професионалното ниво и степента на обучение до момента на преквалифициране. Важното е от каква база се тръгва. В общи линии действително изисква време и както споменах, професията заварчик изисква периодично сертифициране и доказване на умения и на работа.
Както и практиката, защото, придобивайки определени умения след курса на обучение, ако те нямат приложение в практиката, разбира се, тази квалификация се губи. Или с други думи, курсът на обучение дава нужните теоретични и практични умения, но работата и показването и системния контрол показват нивото на съответния заварчик.
Достатъчна ли е професионалната подготовка на подобен тип специалисти в страната?
- Подготовката е достатъчна само в центровете, където обучението е в строго съответствие с разпоредбите на ЗПОО и Наредба №7.
За съжаление поради някои несъвършенства в нормативните документи се допускат нарушения, водещи до принизяване на изискванията и слаба квалификация на обучаваните. БСЗ в рамките на правомощията си заедно с НАПОО е поел курс за ликвидиране на забелязани недопустими явления, като например печатане на свидетелства без нормативно предписаната учебна подготовка.
Къде могат да се реализират такива специалисти в страната и има ли търсене?
- Заваръчните технологии са ключови за развитието на индустрията не само в страната, но и навсякъде по света. България става кръстопът на международни тръбопроводи, център за крупни енергийни проекти, пътно и друго строителство, които са немислими без участието на добре обучени заваръчни специалисти.
На този голям международен пазар на работна сила е най-добре да предложим наши специалисти, които обаче да отговарят на високите международни изисквания и стандарти. Развитието на специалистите и повишаването на тяхната квалификация е пряко свързано с развитието на големите проекти.
Има ли потенциал за развитие на българските специалисти в чужбина и кои са най-перспективните пазари за тях и за българските енергийни дружества?
- След загубването на традиционните навремето за България африкански пазари, където до момента все още се знае и говори как са изградени големите енергийни и промишлени обекти, в момента се наблюдава поток на квалифицирани заваръчни кадри към Полша и скандинавските страни. Това е тенденция, която се формира през последните шест месеца.
По какъв начин се отрази кризата в индустрията и в строителството на вашето съсловие?
- Отразява се зле. Фирмите от бранша свиха дейността си, не могат да отделят достатъчно ресурси за подходяща квалификация на нови работници и преквалификация на старите си кадри в съответствие с новите тенденции в областта на заваръчното производство. Липсата на дългосрочни проекти скъсява хоризонта и не дава възможност на фирмите да планират кадровата си политика.
Не се ли страхувате от дефицит на средни специалисти в близко бъдеще?
- Разбира се, че се страхуваме. Но пътят е да се повишава непрекъснато имиджът на заваръчната професия, да се направи колкото е възможно по-привлекателна тази професия за младото поколение. Не случайно в документи и емблеми на IIW и EWF се лансира замяната на старите и непривлекателни 3 думи ДДД (мръсно, прашно, опасно, превод от английски) като квалификации на заваръчната професия с новите 3 думи ССС (чисто, хладно, интелигентно).
Има се предвид, че в заваръчните технологии и устройства масово навлизат постиженията на електрониката и компютърната техника, лазерните и електронно-лъчеви технологии и др. Това неминуемо ще промени отношението към тази професия както на самите млади хора, така и на техните родители и наставници.
Какъв е шансът български специалисти да работят по големите инфраструктурни и енергийни проекти? Като например газопроводите "Южен поток" и "Набуко"?
- Шансът е голям, ако тези проекти се развият. Важното е да представим на пазара на работна сила качествено подготвени специалисти – на изпълнителско и надзорно ниво. Не бива да се мисли, че трябва да се ограничим само в обсега за заварчици.
Съвременната заваръчна индустрия се нуждае и от заваръчни инженери, технолози, специалисти, практици, инспектори и др. БСЗ е направил нужната подготовка и чрез своя международно признат център БЦКЗ е в състояние да отговори на предизвикателствата в тази насока. Смятам, че български компании имат нужните опит, референции и кадри и могат да работят в проектиране и изграждане на тръбопроводите, строителството и пускови работи на компресорните станции.
През октомври БСЗ съвместно със съюзите по заваряване на Сърбия и Румъния организира конгрес, на който ще се дискутира именно трите големи проекта – "Набуко", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис и дейността по заваряване на тръбопроводи.