Година след като дойде на власт, правителството на Бойко Борисов е на път да направи третата си бюджетна актуализация. Първата - от миналия август, беше с цел орязване на разходи в обречената борба с дефицита за 2009 г. и мина само с постановление на Министерския съвет.

Втората - през декември, беше за узаконяване на дефицит 2009 г., след като се разбра, че е неизбежен, и се наложи да бъде одобрена от парламента. Сега законът за тазгодишния бюджет се променя така, че да позволи свръхдефицит (над 3% от БВП) едновременно и по българските, и по европейските стандарти за отчитане на публичните финанси. Утре парламентът се очаква да приеме окончателно актуализацията на бюджет 2010.

Заложеният дефицит в сега действащия закон за бюджета е в размер на 580 млн. лв., а след актуализацията той ще достигне 3.2 млрд. лв. До него се стига след поправка в прогнозата за приходите, като при новите залагания те ще са с 1.9 млрд. лв. по-ниски, а разходите пък ще нараснат с 810 млн. лв.).

Дори и според икономистите в ГЕРБ тази актуализация е първата, при която реалностите се приемат и правителството не си поставя невъзможни задачи. Година след спечелването на изборите кабинетът, изглежда, е изпуснал месеците, в които можеше да проведе непопулярните реформи и да вземе мерки, без това да навреди на обществената му подкрепа.

Вместо това правителството продължава да страда от проблеми, които можеше поне да е започнало да отстранява - бавна, многочислена и скъпа администрация, лошо качество на обществените услуги и всичко това в условията на задълбочаваща се фискална криза.

Сегашната актуализация дава временен отговор на въпроса откъде ще намерим пари, за да финансираме големите разходи, за които приходите не стигат, но без порив у министрите да реформират своите сектори (с изключение на Росен Плевнелиев, който извърши голяма по обем работа), догодина държавата ще се изправи срещу същите проблеми, но още по-бедна.

Размерът на заложените приходи в актуализирания бюджет е 24.548 млрд. лв., или 1.9% по-малко от миналата година, но в същото време текущите нелихвени разходи в новия вариант са планирани на 21.307 млрд. лв., което е с 2% над миналогодишните. Номиналното повишение е по-сериозно при капиталовите разходи - с 6.3%, но срещу това не би имало възражения, ако 20% от тях не бяха плащания по просрочия от миналата година.

Ако те се извадят от общата сума, ще се окаже, че в условия на криза и спадащи приходи държавата номинално увеличава разходите за своята издръжка, но намалява средствата за инвестиции. В сумата на текущите разходи се включват и разходите за здравеопазване и социалните разходи - сектори, които кабинетът обяви за свой приоритет, но въпреки афишираната воля за реформи през миналата есен все още нищо не е сторено.

За да посрещне натиска за харчове в условията на спадащо потребление и приходи в хазната, до момента кабинетът е решил да привлече финансиране - външно и вътрешно. Така 1.9 млрд. лв. трябва да се осигурят с външен дълг, а 1.4 млрд. лв. ще дойдат от фискалния резерв, емисии на държавни ценни книжа и сложна схема, при която Българската банката за развитие ще купува фирмените вземания от държавата и така ще стане кредитор на правителството.

Това обаче ще е временно решение на проблема, който може да изникне на дневния ред и през следващата година с не по-малка сила.

Председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова първа заговори за това и определи съкращенията в сегашния бюджет като козметични и предупреди, че както върви икономиката, данъчните приходи  догодина може да се окажат толкова ниски, че да наложат номинално повишение на данъчните ставки.

В момента експертите по бюджет от Министерството на финансите пък имат прогнози за дефицит от 1.8 млрд. лв. в бюджета за следващата година (2.5% от БВП). Той е в рамките на допустимото и няма да предизвика санкции от Европейската комисия, но прогнозата е направена, при условие че няма ръст на държавните заплати, пенсиите и социалните плащания спрямо тази година.

Това е признание на един от високопоставените служители в Министерството на финансите и илюстрира надхитряването между първостепенните разпоредители с бюджетни средства и ведомството на Симеон Дянков. Този проблем беше присъщ на министерствата, които все пак свиха персонала си и отчасти вече са взели мерки за намаляване на своите разходи.

Най-фрапиращите примери обаче са там, където централното правителство няма власт да се намесва пряко. Държавните висши училища ще загубят 19% от бюджетната субсидия за тази година, но въпреки това в рамките на своята академична автономия вече дори са повишавали заплати.

Вместо затягането на коланите за тях да означава оптимизиране на администрацията и по-успешно използване на материалната база, от досегашните изказвания на ректорите се вижда, че на орязаните субсидии ще се отговори с отлагане на ремонти и неплатени отпуски.

За да няма "загубени в превода", от тази седмица образователният министър Сергей Игнатов и заместник-министърът на финансите, отговарящ за бюджета, Владислав Горанов започнаха срещи с ректорите на университетите, които възразяват срещу орязаните субсидии, и един от контравъпросите им ще бъде "защо вдигате заплати, след като навсякъде в държавата няма пари".

В общините, където орязването е по-малко, положението е същото, като община Хасково обяви, че ще пусне администрацията си в неплатен отпуск, а такива предупреждения отправиха и няколко кметове, участващи в управата на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).

Философията на местните управници и ректорите е, че номинално намаляване на заплатите не трябва да се предприема, защото правителството ще използва това да предложи намаляване на бюджетните субсидии и за следващата година.

Така заложник на отказа да се правят реформи стават дори възрастните хора, защото увеличението на вдовишките добавки и добавките за старост няма да стане факт от това лято, както правителството обеща миналата година, и не се залага в сегашните планове за бюджет 2011 г.

Другата линия, по която се генерират значителни разходи, е здравеопазването (4.2% от БВП), като нито управляващи, нито опозиция не се съмняват, че може много да се направи, за да спрат течовете. Здравната и пенсионната реформа вече 9 месеца са само шумно огласени добри намерения, а пациентите и пенсионерите продължават да страдат от лошо обслужване и ниски доходи.