- Програмата за малки проекти всъщност е замислена да подкрепя инициативите на хората по места, които прилагат практики в унисон с опазването на околната среда. Стремежът ни е да опазваме биологичното разнообразие, да допринасяме за намаляване на измененията в климата, да опазваме земите и водите и да ограничим разпространението на т.нар. устойчиви органични замърсители.

Това са едни изключително опасни химически вещества – част от тях са ни познати в земеделието като ДДТ, а другите са т.нар. диоксини и фурани. По една международна конвенция бяха изброени първите дванайсет такива опасни вещества, по които работим.

Откровено казано, дейностите по опазване на международните води и справяне с УОЗ са доста тежки за една такава малка програма като нашата, която финансира проекти до 50 хил. долара. Затова нашите усилия са насочени към темите опазване на биоразнообразието, изменения на климата и опазване на почвите от деградация.

Всъщност през последните три години прироритет на програмата станаха климатичните промени, защото така се формира и финансирането на програмата като цяло. Българското правителство задели една сравнително сериозна сума за нашата програма за проекти в сферата на измененията в климата. Това съответно наложи и ние да работим в това направление.

- Да, програмата работи на принципа "50 на 50". Ако ние даваме 1 долар, трябва и получателят на тази сума да даде още 1 долар. Изискваме това от бенефициентите и техните партньори. Откровено казано, хората даже влагат повече ресурси от това, което ние даваме. От 2006 г. досега сме привлекли 3 млн. долара от ГЕФ, а портфолиото на програмата е за 7 млн.

На практика българските бенефициенти са дали още 4 млн. долара. Финансирали сме общо 90 проекта. Девет от тях са подготвителни – това означава, че ние даваме до 2000 долара за подготовка на по-големия проект, който е до 50 хил. долара. Част от деветте подготвителни се превърнаха в реални проекти. Може да се каже, че проектите, които ефективно сме финансирали, са 81, защото някои от подготвителните проекти не се развиха на практика.

Програмата работи в над 100 държави по света. Тя е достатъчно гъвкава, че да позволи на всяка страна да насочи средствата там, където счита, че са най-полезни. В България сме се насочили към развитие на екотуризъм в места с богато биоразнообразие.

Оценявайки важността на видовото разнообразие в близост до местните общности или населени места, те могат да го превърнат в нещо, което да се продава. По този начин местните хора да виждат полза в това да полагат усилия за неговото опазване. Затова всички наши екотуристически проекти са свързани с богатството на природата наблизо, тоест превръщане на биологичното разнообразие в икономическа полза за местните общности.

 - Преди бяха почти половината, но сигурно вече са по-малко. Откакто приоритет ни стана работата по измененията в климата, започнахме да финансираме много демонстрационни проекти за възобновяема енергия и енергийна ефективност. Някои от тях обаче са в хотелски бази, което отново е свързано с развитие на екотуризъм и туристически продукт, основан на местното биоразнообразие. Трудно ми е да кажа точния брой такива проекти.

Другото направление, в което работим, е устойчивото и най-вече биологичното земеделие. Опитваме се да убедим земеделските стопани, че има икономическа полза да се прилага друг подход в работата им – без използване на пестициди и минерални торове, но с разумна употреба на естествени торове. Смятам, че имаме успехи в това направление, въпреки че биоземеделието изисква нов тип мислене от земеделския производител.

Изисква и доста енергия и усилия, които в други страни като Германия и Чехия се подкрепят сериозно от държавата. В България отдавна се говори, че държавата ще започне да подкрепя сериозно биологичното земеделие, но тази подкрепа още не е толкова осезаема. Искрено се надяваме, че това скоро ще се случи. При стартирането на един такъв нов тип земеделие има нужда от подкрепа.

Началото е трудно. Ако този нов подход се развива по пазарните принципи, трудно може да оцелее. Затова даваме нашата безвъзмездна подкрепа на хората, които желаят да стартират. Разбирате, че с нашите малки средства не можем да оправим всичко, но даваме там, където има желание и инициативност. Успяваме да дадем на хората една увереност, че нещата стават.

 - Винаги давам за пример село Добърско, където се осъществи нашият първи проект. Там започнаха отначало да развиват алтернативна форма на туризъм. Добърско се намира срещу Банско. Направен е своеобразен опит селото да не повтори развитието на туризма в Банско.

Хората по проекта в Добърско успяха да ангажират местните да отдават своите домове за туристическа дейност и създадоха един информационен център, посветен специално на рилската иглика и птицата глухар. Това са видовете, от чието опазване печелят местните. Създадена беше и екопътекта в местността, от която половината е посветена на игликата, а другата половина – на глухаря.

Смятам, че това е успешен проект, който показва устойчивост, защото такива центрове трудно оцеляват. Вече две години след края на проекта хората успяват да поддържат центъра, а все повече и повече посетители отиват там. Развиват се дейности за екообразование на деца от Благоевград и София.

Това е пример, че идеята за екотуризъм е икономически обоснована. Дори центрове, които осъществяват съпътстваща дейност, могат да оцеляват. Естествено трябва да продължи да се влага много човешка енергия. Успехът дойде, защото сме намерили хората, които са посветили енергията си на това, и то в много по-голяма степен от финансите, които ние предоставяме.

Другият успешен проект е на едно ловно-рибарско дружество в Девин, което направи своя туристически продукт на основата на наблюдения на мечки в дивата природа (наскоро проектът спечели първа награда за най-добра екопрактика, финансирана по прогрмата – бел. ред.).

Изградиха укрития за наблюдение, така че хората да проявят интерес към пряко усвояване на знания за кафявата мечка. Там успехите са уникални – има туристи, които им се обаждат дълго след като проектът официално приключи. Това са два добри проекта в сферата на туризма.

 - Имаме един проект на язовир "Широка поляна", в близост до който бяха обособени туристически пътеки и изградени укрития за наблюдение на различни важни видове, включително мечки и глухари. Всъщност има няколко проекта, които използват глухаря като т.нар. флагов вид. Тоест, ако опазваме тази птица, значи опазваме местообитанието и така опазваме много други видове.

Обикновено хората отиват на "Широка поляна", за да бивакуват и ловят риба. Разполагат се, където им падне, и замърсяват с отпадъци. По проекта успяхме по някакъв начин да вкараме това нещо в някакви рамки, защото много дълбоко ангажирахме Държавната дивечовъдна станция "Широка поляна" да предприеме мерки и да управлява мястото по един екологосъобразен начин.

В резултат бяха изградени заслони. Естествено беше наблегнато на защитените територии в района, които бяха маркирани. Опазването на глухаря пък беше вкарано в ловоустройствените планове. Проектът накара властите да мислят устойчиво дълго след нашия проект.

 - Това са трудности, които са споделени от нашите бенефициенти. Знам, че на тях самите им е много трудно, но ние все пак сме финансираща програма. Не ходим сами да убеждаваме, а разчитаме на инициативата на местните хора.

В България има достатъчно хора, които са убедени, че този различен начин на живот и на правене на бизнес е реалистичен. Ние доверяваме нашите малки средства на хора, на които националният управителен съвет на програмата преценява, че си струва да бъдат дадени пари.

Оттам нататък цялата мъка – по осъществяването на проекта, увличането на приятелите и съседите, сплотяването на групичка от местната общност, която да се занимава с дейностите – пада върху тях. Ние даваме пари, но тежестта и успехите са на плещите на нашите бенефициенти.

 - Имаме няколко градски проекта, които са основно в сферата на възобновяемите източници. В една къща в Габрово беше инсталирана термопомпена система за отопление и охлаждане. Това е една нова, скъпичка, но доста ценна технология, защото ползва съхранената топлина и енергия в земната кора.

Тоест това е нещо, което е навсякъде. Ако слънцето и вятърът са непостоянни, то топлината се съхранява в земната кора и може да бъде използвана през лятото за охлаждане, а през зимата за отопление.

В сградата на хоспис "Милосърдие" в София успяхме да инсталираме слънчеви колектори за топла вода и да ги комбинираме със системата на "Топлофикация". Възрастните хора поеха ангажимент, инсталираха съоръжението и се договориха с "Топлофикация". Сега сметките им са спаднали. За мен това е голям успех, защото обикновено бюрократичните спънки са доста тежка част от изпълнението на проектите.

Проектът показва, че ако решим, в София можем да си накичим покривите със слънчеви панели и по един екологичен начин да си произвеждаме топлата вода. Друг начин е тя да се затопля с електричество, което е най-неекологичния способ. Така че градските хора могат да направят много, особено в сферата на енергетиката.

Иначе, когато решават къде да прекарат почивката си, могат да отидат на място с екотуризъм, а не в бетонен хотел. Когато решават с какво ще се хранят, могат да изберат биологични домати, билки или мляко, а не да купят обикновената храна.

Градските хора са важни като потребители на продукти и услуги. В същото време те имат един сграден фонд, който в България е пребладаващо частна собственост, така че могат сами да решат как да осигурят енергийно домовете си.

- Не, решихме, че обслужваме интересите на желаещите – когато имат узряла идея, нека да дойдат да ни я предложат. Досега програмата беше абсолютно отворена и всеки, който е готов с идея, може да я внесе. Когато се натрупат идеи, организираме национален управителен съвет, който решава на кой дава пари и на кой – не.

За съжаление от 1 юли 2010 г. ГЕФ като цяло се преструктурира и до края на годината програмите са спрени в целия свят. Проектни идеи няма да се приемат. България обаче е особен случай, защото вече е член на Европейския съюз. ГЕФ гледа на нас като на страна, която трябва да започне да дава пари, а не да иска да получава. Дали програмата ще се разкрие за нови идеи през 2011 г. е един голям въпрос.

Ако се разкрие, принципът на приемане на идеи и предложения ще остане същият. Ако ГЕФ реши, че България не трябва да получава повече средства, ще останем да довършим тези проекти, които вече са финансирани. Въпросът вече ще бъде има ли друг донор или правителствена политика, която да подкрепи подобна схема за финансиране на екопроекти.

 - Засега не. Може би ние трябва повече да разговаряме и предлагаме, за да видим дали можем да продължим програмата. Но в момента страната е в криза, така че нещата са допълнително усложнени.