ГЕРБ оттегли предложението за арендатора като пръв купувач

ГЕРБ оттегли предложението за арендатора като пръв купувач

Отстъплението идва след отпор в правната комисия в НС и "послание" на премиера
След три месеца на обсъждания, обвинения в лобизъм към управляващите и разнопосочни мнения сред собствените им депутати ГЕРБ оттегли предложението си за промени в закона за собствеността на земеделските земи.
Текстът предвиждаше да се върне отмененото през 2009 г. задължение за собствениците на ниви да ги предлагат първо за продажба на дългогодишния им ползвател и едва ако той откаже, на трети лица. Поправката беше приета на първо четене в пленарната зала само с гласовете на ГЕРБ и ДПС и остро разкритикувана от останалите партии. Включително "Атака", най-твърдият партньор на управляващите до момента, отказа да я подкрепи.
На вчерашното заседание на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева и Димитър Аврамов от ГЕРБ, двама от тримата вносители на законопроекта, съобщиха, че оттеглят предложението си, тъй като не са постигнали съгласие с колегите си. "Не можахме да намерим текст, който е юридически издържан", обясни Димитър Аврамов, напомняйки, че предложението е отхвърлено от правната комисия.
"Между двете четения се опитвахме да стигнем до техническа редакция, която е приемлива и за колегите, но не успяхме", каза и Десислава Танева. Според всички депутати в правната комисия, която разглежда законопроекта извънредно, текстът е противоконституционен.
По-рано през деня земеделският министър Мирослав Найденов предположи пред БТВ, че проектът вероятно ще бъде оттеглен заради становището на правната комисия, а освен това премиерът Бойко Борисов "отправил такова послание" към депутатите на заседанието на парламентарната група на ГЕРБ във вторник.
Все пак Найденов обясни, че "посланието" на Борисов не било конкретно за този текст, а по принцип за законопроектите, определяни от пресата като "лобистки".
Проектът за промени в закона за собствеността на земеделски земи беше внесен в парламента в средата на април. Предложенията връщаха правото на арендаторите на пръв купувач, но вече им се даваше един месец срок да отговорят на офертата на собственика на земята, който трябваше да удостовери това с обратната разписка от писмото си.
Вносителите се аргументираха, че така гарантират на собствениците на земя, че арендаторите няма да ги мотаят и да бламират сделките им, като не им отговарят. Веднага обаче се появиха критики, че собствениците няма как да докажат съдържанието на писмата, както и съмнения, че се залага юридически капан и опция за безкрайни спорове.
Промяната беше подкрепена от браншовите сдружения на зърнопроизводителите и фермерите и остро разкритикувана от фондовете за земеделска земя, които са и най-големите частни собственици на ниви в страната. Според тях тя щеше да блокира отново пазарът на земеделска земя.
В парламента текстът, задължаващ собствениците да предлагат земята си първо на арендатора, се превърна в скандал. Вчера лидерът на СДС Мартин Димитров каза пред "Дневник", че парламентарната група на "Синята коалиция" е поискала от комисията за конфликт на интереси да провери тримата вносители на текста.
От фондовете за земя вече напомниха, че третия инициатор на поправката - депутатът Стоян Гюзелев от ГЕРБ, е съдружник в "Сортови семена Бургас" ООД. Наскоро пред "Капитал" Гюзелев уточни, че фирмата обработва 7000 дка под аренда.
Вчера членове на земеделската комисия съобщиха, че вероятно другата оспорвана земеделска поправка - в закона за опазване на земеделските земи, според която не може да се строят съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници в ниви от I до IV категория, ще се разглежда на второ четене в парламента през септември.Идеята за данък върху пустеещите земи отново е на дневен ред
Идеята за данък върху пустеещите земи отново е на дневен ред

Идеята да се въведе данък върху земеделските земи, които са пустеещи, отново е на дневен ред, стана ясно от изказване на земеделския министър Мирослав Найденов пред БТВ. По думите му се обмисля възможността "тези, които не си обработват земите, да бъдат санкционирани с определени данъци", без обаче да уточни с колко. Според министъра заради пустеещите земи страната губи европейски средства. Идеята се появява периодично в последните десетина години, но досега никой от управляващите не я е реализирал. По неофициална информация на "Дневник" към този етап все още няма конкретно предложение нито за механизма за въвеждането на данъка, нито за неговия размер.