Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България: Не е нормално фирми да работят авансово за държавата
| Светослав Глосов беше избран за председател на Камарата на строителите в България (КСБ) на 24 юни. Преди да оглави камарата, беше председател на областното й представителство в София. Собственик е на строителната фирма БИАД-С. Завършил е Висшия институт по архитектура и строителство. Започва работа като специалист проектант в КИПП "Гражданстройпроект", след което преминава в строителното поделение на МВР, по-късно преименувано на "Проинвекс" ЕООД. През 1998 г. създава компанията за строителен надзор "Глоса", а през 1993 г. и строителната фирма БИАД-С, която се фокусира основно в изграждане на жилищни сгради и хотели. Портфейлът на компанията включва обекти в Банско и София, както и комплекси в Несебър и Боровец. Фирмата изгражда жилищни сгради в Белене на частен инвеститор. |
| - Строителните компании трябва да си получат парите от държавата - Предимно фирмите в жилищното строителство очаквам да прекратят дейността си през тази година - Камарата предлага замразяване на осигурителните прагове за 2011 г. |
Кои са първите и най-важни въпроси, които трябва да разрешите?
- Първостепенната задача е решаването на въпроса с вземанията на фирмите от държавата. Той стои още от предишното ръководство на камарата, но остава актуален. Непрекъснато търсим решение на проблема. Ръководството на камарата провежда срещи с министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, като предстои нова в сряда заради спрените пътни ремонти.
Имахме срещи и с представители на Министерството на финансите и Българската банка за развитие. Компаниите трябва да си получат парите от държавата. Дълговете към строителите възлизат на около 350 млн. лв. И докато за държавните вземания има изграден механизъм, то за тези от общините, които по наша оценка са около 120 млн. лв., няма такъв механизъм. Имаме уверение от Министерството на финансите, че въпросът ще бъде решен.
Министерството на труда и социалната политика много бързо обработва исканията на фирмите за плащания по механизма чрез банката за развитие. Плащанията са за малки и средни фирми, като изплатените средства са жизненоважни за оцеляването им. Става въпрос за суми между 100 хил. и 200 хил. лв.
Те са доста по-малки в сравнение с дължимото от Министерството на регионалното развитие, където става въпрос за милиони. Най-бавно вървят разплащанията с Агенция "Пътна инфраструктура". Поискали сме да ни бъде предоставена официална справка как се движат заявленията, подадени от фирмите. Към момента все още нямаме информация. Комуникацията с пътната агенция е трудна.
На фона тези задължения фирми са готови да работят авансова за държавата. Как го обяснявате това?
- По моя оценка това могат да си го позволят не повече от 3-4 големи фирми, като например "Главболгарстрой" или "Холдинг Пътища". "Трейс груп" има отговорна задача по изграждането на "Тракия" и не съм убеден, че ще застанат зад такава инициатива. Аз не приемам за нормална тази идея, защото, ако големите фирми могат да работят авансово, какво ще стане с другите фирми, които нямат този ресурс.
Освен това големите фирми имат финансов ресурс, но и те са готови да работят авансово само при условие че държавата им гарантира, че ще се разплати с тях през април 2011 г. Засега обаче държавата не дава такава гаранция.
Какви промени бяха направени по отношение на членския внос и регистрацията на фирмите?
- На общото събрание КСБ реши, че членският внос в камарата се изравнява за всички фирми и става 200 лв., независимо дали са вписани в регистъра. Преди членският внос беше 200 лв. за вписаните в регистъра на КСБ и 800 лв. за фирмите, които не бяха в него.
Встъпителният членски внос остава непроменен - 500 лв. за всички фирми. От 1 октомври 2010 г. се въвежда и диференциран подход при годишното потвърждаване в Централния професионален регистър на камарата.
В момента всички плащат такса от 1200 лв. годишно, което беше в ущърб на малките фирми. Сега вноската за потвърждаване на регистрацията ще се изчислява по формула. Минималната е 300 лв. и тя е за една категория строителство. За всички видове строителна дейност максималната такса става около 4000 лв. на година.
За първа регистрация в регистъра съгласно Закона за камарата на строителите таксата е определена с решение на общото събрание на КСБ от 2007 г. Тя е еднократна и не се променя с оглед на това всички фирми да са равнопоставени.
С изменението на закона от 2010 г. чуждите фирми от ЕС се вписват в регистъра съгласно тяхното местно законодателство без такси, с което се изпълнява евродирективата за свободно движение на стоки и услуги. Това не е факт във всички държави. Например българските фирми плащат за правото да строят в Германия сериозни такси.
Как стои въпросът с големите международни компании, които имат милиарди евро оборот годишно?
- За фирмите, които не са от ЕС, има горен праг, равен на този, който плащат големите български фирми. От тригодишната ни практика на работа на регистъра по тази тема не сме получили оплакване от големите строителни компании, напротив, голяма част от правилата са приети по техни предложения.
Колко е най-голямата такса и от коя компания е платена за регистрация в Камарата на строителите?
- Това е конфиденциална информация, не можем да я предоставяме без съгласието на компаниите. Максималният праг независимо от оборота е 80 хил. лева. Регистърът дава информация на всички граждани кой кой е в строителството. Той е важен инструмент в борбата с корупцията в строителния сектор.
Предвиждате ли да предложите законови промени и какви?
- КСБ настоява за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Действително законът беше променен наскоро и някои от предложенията на камарата бяха отразени, но смятаме, че трябва да има изцяло нов закон. Министърът по европейските фондове Томислав Дончев изказа същото мнение. Добре е, че становищата на КСБ и на държавата съвпадат.
Генералната промяна, която трябва да се случи, е да има равнопоставеност между българските и чуждите фирми. В момента няма. Например обявява се обществена поръчка за обект, който през последните години не се е правил в България. Естествено е в изискванията за технически възможности за фирмата да има заложено искане да е строил такъв обект. Това дава предимство на чуждите компании.
Да, но тогава българските могат да се сдружават с чуждите. Пример е заводът за боклука в София - "Станилов" участва заедно с германската "Хайлит".
- Тази възможност я има. Това е един от начините фирмите да могат да се сдружават, за да са конкурентни за такива обекти. Друго искане за промяна в ЗОП е в тръжните документи да няма дискриминационни условия, че точно определена фирма ще спечели конкурса.
Такива например могат да бъдат изискванията за притежаване на точно определен вид техника, изпълнението на точно определени обекти в последните години. Това не трябват да бъдат условия. Има регистър на строителните фирми в България.
В него те са вписани със своя опит, кадри, техника, обеми, видове строежи и т.н. Тези данни трябва да са достатъчни, за да могат фирмите да участват в тръжната процедура, без да е необходимо да се поставят други условия.
Колко чужди фирми са регистрирани в регистъра на камарата и какъв процент са от българските?
- Повечето водещи европейски фирми, опериращи на българския пазар, са регистрирани или директно, или чрез своите дъщерни компании. Информацията е публична, влезте в сайта на регистъра и проверете.
Колко фирми очаквате да не се пререгистрират през 2010 г.? На какво се дължи отливът на компании?
- В момента върви процедурата по годишното потвърждаване на регистрацията в КСБ. Крайният срок е 30 септември. Очакванията са ми около 1200 - 1500 фирми да не подновят регистрацията си, като се надявам прогнозата ми да не се сбъдне.
Предимно малки фирми от жилищното строителство очаквам да прекратят дейност заради спада от над 62% на пазара. За миналата година 1050 компании не подновиха регистрацията. През 2008 г. в камарата бяха регистрирани 5279 фирми.
Една част от фирмите във високото строителство се преориентираха към инфраструктурното. Какъв процент са тези компании?
- КСБ не е правила такава статистика. Много фирми се ориентират към инфраструктурно строителство, но това са големи компании, които могат да си позволят да купят нова техника. Причината е, че ако в жилищното строителство преобладаващо е трудът и специален вид механизация, при инфраструктурното основното е механизацията.
Когато беше бумът в строителството, вашият предшественик Симеон Пешов изтъкваше, че браншът е с най-високите осигурителни прагове. Предвиждате ли някаква промяна в тази област заради кризата?
- Има подписано действащо споразумение между синдикатите и камарата, то е публикувано на сайта. Предложението на КСБ е осигурителните прагове да бъдат замразени и през 2011 г. Имаме предварително съгласие от отрасловия синдикат на КТ "Подкрепа".
От КНСБ все още чакаме становище. До края на август ще финализираме процеса и ще подпишем споразумение.
Благодарение на политиката на КСБ и вписването на фирмите в регистъра рязко се намали сивият сектор. Ефектът от това е 20 млн. лв. допълнително в бюджета на НОИ от данъци и осигуровки от строителите, по данни на камарата. Положителен знак е, че строителният отрасъл вече не е водещ по травматизъм.
Навремето беше лансирана идея от бранша за банка на строителите. Какво става с нея?
- Това беше емоция на група хора. Идеята беше обсъдена с водещи банкери. Прецени се, че не е целесъобразна, а и световната практика показва, че отрасловите банки са отминал етап от развитието на икономиката.