В търсене на бизнес модела на бъдещето
Vogue, Vanity Fair, GQ, The New Yorker – това са само част от иконичните брандове, които притежава една от най-мощните издателски групи в света на пазара на списания - Condé Nast. Дори силните марки и лоялните читатели обаче не можаха да спасят компанията от типичните за печатните медии болести, които рецесията ускори – падащи тиражи, все по-малко приходи от реклама и потребители, мигриращи онлайн. Нещо повече – някои анализатори на индустрията смятат, че издателството понесе по-тежък удар от своите конкуренти заради по-бавната им адаптация към дигиталната среда. В края на миналата седмица обаче Condé Nast демонстрираха готовност да променят това. Със смели промени във висшия мениджмънт те дадоха заявка, че ще изграждат нов тип бизнес модел, много по-ориентиран към потребителите, отколкото към благоволението на рекламодателите.
В петък издателската група обяви, че Робърт Сауърбърг, който досега се грижеше за маркетинга на изданията на Condé Nast към крайните им клиенти, вече ще поеме и позицията президент на компанията. По този начин той се превръща във втория най-важен човек в групата след главния изпълнителен директор Чарлз Таунсенд. Паралелно с повишението те сигнализираха, че това ще доведе до фундаментално преразглеждане на досегашния им бизнес модел.
"Досега открито сме зависели от рекламите като турбината, която управлява това място, а това е много, много рисков модел, обяви Таунсенд. В компания като нашата, където 70% от маржините ни се генерират от рекламни приходи, трябва да си изградим много по-ефективни финансови взаимоотношения с потребителите.
Целта на промяната е да трансформираме Condé Nast в бизнес, който разчита по-малко на рекламни приходи и повече на приходи от потребители, които плащат, за да четат съдържанието, което произвеждаме, както на хартия, така и онлайн." Главният изпълнителен директор на издателството също така заяви, че бизнесът вече няма да е такъв, какъвто беше.
В официалното им съобщение се казва, че издателската група се препозиционира, за да може да се адаптира към променящите се нужди на пазара. "Компанията ще бъде преустроена, така че да се възползва по-добре от дигиталните технологии, да разшири допирните си точки с потребителите и да създаде съвременни, по-стойностни предложения за рекламодателите."
Повишението на Сауърбърг всъщност е част от много по-мащабна реогранизация на висшия мениджмънт в компанията.
От 2004 г. насам Чарлз Таунсенд съвместяваше функциите на президент и изпълнителен директор. Освен това Джон Беландо, който досега играеше ролята на главен административен директор, поема финансовите операции в групата, а Луис Кона, който оглавява Condé Nast Media Group, звеното, което се занимава с най-големите рекламодатели на издателската група, ще приеме допълнителните задължения на главен маркетинг директор. Промените в управлението са резултат от шестмесечното изследване на корпоративната ефективност, извършено от McKinsey & Company. The New York Times коментира, че съобщението на Condé Nast от края на миналата седмица е по-скоро нетипично за компания от затворен тип като тяхната, която досега трудно е допускала външния свят в корпоративната структура. И припомня, че през последната година трима души от висшия мениджмънт са напуснали компанията, след като е станало ясно, че няма накъде повече да се катерят в корпоративната структура.
Запознати с климата в издателството твърдят пред влиятелния вестник, че повишението на Робърт Сауърбърг означава, че той ще бъде най-вероятно наследникът на Таунсенд. Главният изпълнителен директор на Condé Nast обаче не коментира това твърдение. "Само ще кажа, че очевидно го идентифицирам като свой заместник", каза той. Двамата се познават от около 20 години и някога са работели заедно в бизнес звеното на The New York Times.
Големият въпрос, касаещ бъдещето на компанията, обаче остава – ще могат ли да отвикнат от рекламните пари толкова, колкото им се иска. Преходът може да бъде още по-труден, тъй като потребителите свикнаха да плащат малко за изданията на Condé Nast. Годишният абонамент за седмичното сериозно списание The New Yorker например струва около 40 долара. Уебсайтът на женското списание Glamour пък рекламира двегодишен абонамент за 15 долара (заедно с безплатна чанта).
Condé Nast бяха по-бавни от другите издателски групи във възприемането на интернет и някои анализатори изразиха опасения, че закъснението им в разработването на дигитална стратегия ще увреди компанията дългосрочно. Други пък ги обвиняват, че те сами са виновни за поевтиняването на собствените им продукти. Компанията често беше критикувана, че разчита твърде много на продажбите на печатна реклама, оставяйки изданията си встрани от онлайн конкуренцията за потребители и рекламодатели.
Досега издателството се облягаше много на луксозните марки, но плати висока цена заради това. Condé Nast бяха принудени да направят някои доста големи съкращения. Те затвориха няколко заглавия през миналата година, включително утвърдени брандове като кулинарното списание Gourmet, намалиха завидните заплати на служителите си и съкратиха някои редактори и бизнес мениджъри.
Чарлз Таунсенд обаче демонстрира увереност, че потребителите все пак биха плащали за качествено съдържание, отбелязвайки: "Те плащат по 180 долара месечно сметка за кабелна телевизия. Целта на компанията е в крайна сметка да постигне равенство между приходите от реклама и от потребители", каза още той. Таунсенд си представя, че в бъдеще Condé Nast ще продава пакети от съдържание, които включват например хартиен, мобилен и онлайн продукт, всички за една цена.
"Години наред имахме белезници. Не можехме да счупим стигмата от 12 долара за абонамент", коментира той и добави: "Навлизаме в период, в който е време да свалим белезниците от възможностите ни за монетизиране на съдържанието, което произвеждаме."
Медиите в САЩ коментират, че новият президент на компанията Робърт Саурбърг е подходящият човек за тази радикална промяна в посоката на мисленето на компанията. Така например той инициира разработването на версии и апликации за повечето издания на Condé Nast за iPad като част от усилията си да доведе нови източници на приходи освен рекламата.