Пазарите все още не са убедени, че тестовете на банките от Европейския съюз (ЕС) бяха достатъчно стресиращи. Комитетът на европейските банкови надзорни органи (CEBS) постигна много по-голяма прозрачност от очакваната, но въпросителните доколко достоверно беше изпитанието остават. Само седем банки не преминаха успешно, но още 16 са съвсем близо до критичната граница, сочат резултатите.

Това са основните изводи, около които се обединиха банковите анализатори и международните икономически издания, след като в петък вечер Европа "разкри кои са слабите места в банковата й система и с колко трябва да се финансира тя, за да устои на нов икономически срив".

Според анализаторите на RBS, цитирани от "Ройтерс", "опасенията за стабилността на големите банки могат разсеяни, но тестовете надали ще възстановят доверието в системата в по-периферните страни на еврозоната, като Италия, Испания, Португалия, Гърция и Ирландия". От общо 40 по-слабо капитализирани 34 са кредиторите от тези страни, поясняват те.

Въпреки спекулациите положително реагираха пазарите на новината от петък вечерта. Ентусиазмът обаче беше "леко смекчен", посочва "Дау Джоунс". Европейските и американските борсови индекси се повишиха с по-малко от процент, първоначално еврото поскъпна спрямо долара, но впоследствие ръстът се забави.

Позовавайки се на Международния валутен фонд, щатското издание посочва още, че осемте немски местни ландесбанки са преминали само защото "тепърва трябва да посочват значителна част от обезценките си".

Важният момент според Credit Suisse пък са "не самите тестове, а прозрачността, която са предоставили", пише "Ройтерс". Един от тестваните сценарии – този с нова дългова криза, предполагаше банките да съобщят колко са държавните дългови книжа в портфейлите им, за да покажат и каква загуба биха претърпели при "драстично понижаване на стойността им". Въпреки това обаче най-големите немски банки не се съгласиха да разкрият на какъв риск са изложени, което се оказа и причина за критика от европейските регулатори, пише "Файненшъл таймс".

Самият сценарий за обезценка на книжата, обявен и като "най-тежък", пък беше подложен на критики от анализаторите още преди публикуването на резултатите. Той не предполагаше държавен фалит, а само загуби от много по-малките като част от портфейла на банките книжа, държани с цел продажба, обясниха те.

В близкото бъдеще Европейската комисия призова "проблемните банки" да се опитат да се рекапитализират чрез частни инвеститори, преди да се обърнат към държавата, пише "Дау Джоунс". Някои от кредиторите като гръцката NBG и словенската NLB съобщиха за намеренията си да наберат капитал още докато чакаха резултатите. Една от испанските банки, които не издържаха проверката - Banca Civica, заяви, че е подписала споразумение с американска фирма за преструктуриране на дълга J.C. Flowers, а от немската Hypo Real Estate заявиха, че тестовете нямат особено значениe, защото вече е преобразувала проблемните си активи чрез правителствена програма.