България и Гърция ще обсъдят част от общите си енергийни проекти - изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис" и реверсивната връзка за пренос на природен газ, на първото по рода си съвместно междуправителствено си заседание днес в София.

В рамките на общото заседание ще бъдат подписани двустранни документи в областта на отбраната, вътрешните работи, икономиката, транспорта,  културата,  земеделието, туризма и др. Намерението на двете страни е подобни съвместни заседания да се провеждат ежегодно, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Преди това българският кабинет ще има възможност да заседава самостоятелно върху дневен ред от 32 точки.

В работната програма на българско-гръцката среща са предвидени и двустранни срещи между премиерите и отделни министри. Очаква се икономическият министър Трайчо Трайков да подпише 3 документа, които ще стимулират двустранните икономически отношения - декларация за насърчаване на икономическото и бизнес сътрудничество между МИЕТ и гръцкото Министерство на икономиката, конкурентоспособността и корабоплаването, а също и Меморандум за разбирателство между МИЕТ и Министерството на развитието на Гърция в областта на енергетиката, както и споразумение за сътрудничество в областта на туризма съвместно с Министерството на културата и туризма на Гърция.

Министър-председателят на Гърция Георгиос Папандреу ще се срещне и с президента на България Георги Първанов.

В понеделник руските вестници публикуваха изказване на руски експерти от проектната компания за изграждане на нефтопровода "Бургас - Александруполис" - "Транс болкан паплайн", според които България се е съгласила да плати дълговете си към останалите две страни в проекта - Русия и Гърция. В момента страната трябва да върне платени от останалите държави разходи в размер на 6.5 млн. евро според данните на "Транс болкан пайплайн".

Нуждата от реверсивна газова връзка между България и Гърция излезе на дневен ред по време на газовата криза в началото на 2009 г. Чрез нея страната ще може да получава синьо гориво по различен от досега съществуващия маршрут - по тръбопровод от Русия, през Украйна, Молдова и Румъния. Реверсивната връзка ще се финансира от Европейския съюз, който вече е отпуснал средства, но строителството все още не е започнало.