Бивши партньори на "Кремиковци" обвиниха ръководството му в престъпления
Денят е 15 февруари 2008 г. Дългоочакваният финансов отчет на "Кремиковци" е публикуван. Малкото останали инвеститори, които търгуват с акции на комбината и следят новините за него, очакват този документ с интерес. Той трябва да покаже кой е прав - изпълнителният директор тогава Александър Томов, който обещава светло бъдеще за комбината, или облигационерите, които вече се тревожат, че дружеството е във финансов колапс и не може да обслужва задълженията си.
В четвъртото тримесечие на 2007 г. "Кремиковци" отчита 392 млн. лв. други приходи от дейността. Те са близо 2 пъти повече от приходите, които е донесла продажбата на стомана, и всички се чудят откъде са дошли. За цялата 2007 г. в категорията "други приходи" от дейността пък са вписани 418 млн. лв. Обикновено в тази категория се посочват постъпленията от продажба на дълготрайни активи или преоценки на активи. Въпросите как комбинатът ги постига остават без отговор както от индийското ръководство на комбината, така и от българските му мениджъри.
Точно 2 години по-късно и ден след като синдикът на комбината Цветан Банков обяви на търг активи с начална цена 565 млн. лв., бивши партньори на "Кремиковци" обвиниха ръководството в престъпления - в сряда някогашният директор на комбината Лилян Вачков и украинският гражданин Виктор Демянюк, който е главен изпълнителен директор на "Ворскла стийл" - България, хвърлиха частична светлина върху 418 млн. лв. допълнителни приходи.
Компанията искаше през 2008 г. да оздрави "Кремиковци", но вместо това договорът й за ишлеме беше прекъснат със скандал и сега между дружеството и комбината се водят насрещни дела за милиони левове.
На пресконференция в сряда Демянюк и Вачков представиха доклад от "Консулт комерс инженеринг - 99" ЕООД, в който се прави оценка на материални запаси, намиращи се в различни обекти на "Кремиковци". Тя е от септември 2007 г. и сочи, че "Кремиковци" разполага с материали за 484 млн. лв.
Според Демянюк и Вачков точно тези материали са били заприходени и отчетени като приход. Част от тях като хвоста в хвостохранилището бил продаван на дъщерното дружество "Кремиковци рудодобив" (51% съсобственост на комбината, а другите 49% се контролират от компании, свързани с Демянюк).
"С фактуриране на тези продажби е източван ДДС", заяви Вачков. На това се сложило край, след като "Ворскла Стийл" - България, встъпи в оперативното ръководство на комбината през август 2008 г., но и същевременно настроила мениджърите на дружеството срещу себе си.
Така започнали проблемите на "Ворскла" в "Кремиковци", а заради разкриването на други нередни практики, които компанията искала да спре, дейността й била саботирана. Списъкът с порочни практики, за които Демянюк и Вачков сигнализираха, е дълъг - ДДС измами, незаконна продажба на електроенергия, нарушаване на съдебни запори и продажби към Държавния резерв в противоречие на разпоредбите.
Синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков опроверга пред "Дневник" директното обвинение към себе си, отправено от Демянюк, че е продал на държавния резерв продукция, която е била запорирана в полза на "Ворскла". Срещу обезпечителната заповед на Софийския градски съд (СГС) в полза на украинската компания Банков представя определение на Софийския апелативен съд, което отменя заповедта на СГС, и друго определение на Върховния касационен съд, който потвърждава становището на апелативния.
Освен това Банков заяви, че всичко, което принадлежи на "Ворскла", е било върнато и за това разполага с товарителници. Заради влошените отношения между комбината и украинската компания обаче все още няма документ от "Ворскла", който доказва уреждането на взаимоотношенията.
От многото подадени сигнали до приключването на броя стана възможно да се установи единствено, че при сделката между "Кремиковци" и резерва през ноември 2008 г. правителството на тройната коалиция е действало на ръба на закона. Косвено признание за това прави самият премиер Станишев и това е документирано в стенограмите от 30 октомври и 6 ноември 2008 г.
Докато хиляди металурзи стачкуват пред Министерския съвет и очакват от кабинета да сложи ред в дружеството, от което държи 25%, а те да получат забавените с месеци заплати, бившият икономически министър Петър Димитров описва тежката ситуация. "При сегашните условия "Кремиковци" губи 150 - 200 евро за всеки тон произведена стомана. Исканията на синдикатите звучат арогантно, искането им за компенсации не е реалистично.
"Като частично решение Димитров посочва държавният резерв да изкупи наличната стомана за 24 млн. лв., а със средствата да се платят трудовите възнаграждения. Проблемът е, че сделката трябва да стане през някоя стокова борса, където друг продавач може да подбие цената на комбината и така да продаде вместо него.
Следва изказване на премиера, в което той обяснява своите мотиви и подкрепа за сделка между резерва и "Кремиковци". "Смятам, че е необходимо да се намери юридически формата да се купи именно от "Кремиковци", а как ще се направи това е вторичен въпрос. Нещата са твърде сериозни, за да се вглеждаме в буквата на закона", казва той.
Седмица по-късно, когато Петър Димитров докладва за изпълнението на това решение, министърът на бедствията и авариите Емел Етем, която отговаря за дейността на резерва, предупреждава Станишев и Димитров да не обсъждат повече въпроса. "Други са правилата на свободната пазарна икономика, закона за обществените поръчки и начина, по който се работи на стоковата борса. Ако искате да създадете още проблеми на премиера и да започне да отговаря как ще субсидира и защо точно на "Кремиковци" ще изкупи продукцията, продължавайте да говорите как ще решим проблема на "Кремиковци", казва тя.