Комисията за финансов надзор (КФН) е предложила мерки, с които да се стимулира интересът към инвестициите на изпадналия в депресия български капиталов пазар. Това предвижда програма на новото ръководство на инвестиционния надзор в регулатора, оглавяван от Димана Ранкова, която е била представена в четвъртък на браншовите организации на пазара, научи "Дневник" от свои източници в асоциациите.

Информацията беше потвърдена и от КФН. Сред предложенията са възможността дружествата да увеличават капитала си с непарични вноски, под условие, както и превръщане на дълг в акции. Предвижда се и да паднат ограниченията за пенсионните фондове да инвестират само в акции на регулиран пазар, какъвто е фондовата борса, но и да им се сложи минимален праг за вложенията в местни книжа.

Има идеи и в посока по-строги санкции за пазарни нарушения, както и повишаване на прозрачността на пазара. Първите реакции на пазара с изключение на мерките по отношение на инвестициите на пенсионните фондове като цяло са положителни.

Финансовият надзор вече е представил предложенията си на повечето пазарни представители - като целта е те да се обсъждат до септември и по-голямата част да бъдат вкарани за гласуване в Народното събрание до края на годината. Част от промените са подготвени още при предишните два състава на КФН.

Целта на готвените промени е да бъдат разширени възможностите за финансиране на участниците на пазара и да се раздвижат инвестициите в небанковия финансов сектор, който остава изключително слабо развит. За последните три години борсата изпадна в сериозна депресия, а обемите за търговия се свиха сериозно - вчера например имаше сделки за едва 290 хил. лв.

Сред по-интересните предложения на новото ръководство на КФН са публичните дружества да могат да увеличават капитала си с непарични вноски, в това число и замяната на дълг срещу нови акции. Предлага се да бъде променен тежкият режим на отправяне на оферти за изкупуване на акции от големите към малките акционери (търгови предлагания), както и да бъде разрешено на дружествата на борсата да издават при преференциални условия акции или опции върху тях в полза на мениджъри, служители и работници.

Да се премахне ограничението пенсионните и застрахователните дружества да инвестират само в акции, които се търгуват на регулирания пазар, както и да се задължат те да влагат минимална част от активите си в български дългови инструменти и акции, е сред другите предложения на инвестиционни надзор. Последното обаче среща сериозна съпротива на самите пенсионни фондове още в зародиш.

Промени в законодателната уредба се предвиждат още в частта, която регулира взаимните фондове и дружествата за инвестиции в имоти и вземания - въвеждане на борсово търгувани фондове, на нови схеми за професионални и институционални инвеститори, в това число и такива, които с дейността си се доближават до хедж фондовете.

За фондовете за имоти на борсата (АДСИЦ) се предвижда да бъдат прокарани залежаващите още от пролетта на 2009 г. предложения те да могат да инвестират в имоти извън България, в свои дъщерни и смесени дружества, да придобиват други дружества със специална инвестиционна цел и да имат право да купуват компенсаторни инструменти, с които да участват в търгове за разпродажба на активи, като земи от държавния поземлен фонд например. Има предложение и фондовете за земеделска земя да могат да обработват и произвеждат продукция върху свои парцели върху тях и да се регистрират като земеделски производители, което ще им позволи да ползват евросубсидии.

На пръв поглед не се предвижда реставрация на идеята АДСИЦ да могат да реинвестират подлежащите на задължително разпределение печалби или да плащат дивиденти под формата на нови акции - нещо, което беше залегнало и в проект на предишния състав на КФН, но претърпя провал през есента на миналата година. Не е изключено обаче това да стане, ако заинтересуваните лица намерят общ език.

Законодателни инициативи са набелязани и за подобряване на корпоративното управление на публичните компании. Една от тях е криминализирането на опасните за пазара и инвеститорите нарушения, което трябва да помогне за елиминиране на злоупотребите и манипулациите на пазара.

КФН ще разреши на фондовете за имоти да избират дали да имат или не обслужващи дружества, като извършваната от тях дейност ще може да се поеме от самите фондове. Често собствениците на тези обслужващи дружества, съответно учредителите и управляващите АДСИЦ, са едни и същи лица, което създаде впечатление, че чрез напълно законови механизми се източват парите на акционерите под различни форми, най-вече такса за управление, са се аргументирали от комисията. Финансовият надзор иска и повече правомощия за намеса в оценките при изготвянето на цената на търговите предложения, ако има данни, че отправящите офертата ощетяват миноритарните акционери.

За излизането от ликвидния капан, в който се намира фондовият ни пазар, КФН се е прицелила също в инициативи за увеличаване на свободно търгувания обем акции и намаляване на транзакционните разходи. Намаляване сроковете за разглеждане и одобряване на проспекти и други документи от страна на КФН също е сред залегналите антикризисни инициативи.

Това важи още повече предвид и амбициите на целия пазар да бъдат привлечени на борсата пакети от считаните за атрактивни дружества от структурата на Българския енергиен холдинг - НЕК, "Булгаргаз" и други, възприети от всички като критерии за това какво ще случи на местния капиталов пазар и дали той ще успее да се измъкне от дупката, в която пропадна. Последното беше заложено в стратегия на финансовия министър Симеон Дянков още след съставянето на правителството на Бойко Борисов, но идеята вече отлежава близо година.

Още в първото си изказване след избирането й на поста Димана Ранкова обяви, че един от ключовите приоритети ще са законодателните инициативи. "Трябва да се предприемат бързи мерки, защото една година беше пропуснато време. Плюсовете на последните години беше, че нашата нормативна рамка е хармонизирана и отговаря на европейското законодателство. Но така или иначе с практиката се натрупват проблеми и те трябва своевременно да бъдат ревизирани", коментира пред "Капитал" Димана Ранкова веднага след избирането й на поста.

    * Увеличаване на капитала на публичните дружества с непарични вноски, замяна на дълг срещу нови акции

    * Увеличаване на капитала в различни за акционерите съотношения

    * Издаване при преференциални условия акции или опции за служители и мениджъри

    * Размразяване на проекта за клиринга и сетълмента на сделките с безналични финансови инструменти

    * Въвеждане на борсово-търгувани фондове (ETF)

    * Създаване на затворени договорни фондове за ограничен кръг инвеститори

    * Възможност фондовете за имоти (АДСИЦ) да инвестират в чужбина

    * Инвестиции на АДСИЦ в дялове и акции на дъщерни и смесени дружества

    * Придобивания на АДСИЦ от други АДСИЦ

    * Фондовете за имоти да могат да купуват компенсаторни инструменти, с които да придобиват определени активи

    * Фондовете за земеделски земи да могат обработват и произвеждат върху тях продукция, което ще им позволи да ползват евросубсидии

Предложените мерки за развитие на инвестиционната дейност са адекватни на състоянието, в което се намира капиталовият пазар. Насоките, които бяха предоставени, са от "отворен тип" – т.е. всички заинтересовани страни ще имат възможност до септември месец да се запознаят детайлно с тях, както и да представят становища и допълнителни предложения. Подновяването на диалога с инвестиционната общност е първата и най-важна задача на регулатора и в тази връзка приветстваме инициативата за провеждане на регулярни срещи.

Тази среща на новото ръководство на КФН с всички представителни организации от капиталовия пазар толкова скоро след влизането им в длъжност беше важна за инвестиционната общност, защото показа категорична воля за сътрудничество, чрез което да се въвеждат всички необходими мерки както за възстановяването на пазара, така и за неговото модернизиране.  БАЛИП и  другите асоциации ще разглеждат конкретните предложения на КФН до септември, когато ще се проведе дискусия на всички участници в пазара. Убедена съм, че българският капиталов пазар може да се развие положително, ако действително всички институции и пазарни участници си сътрудничат в името на тази кауза.

По-голямата част от предложенията са въпроси и проблеми, които отдавна стоят за решаване. Нас ни интересуват възможностите да предложим нови продукти и инструменти. Сред тях са именно борсово търгуваните (ETF) фондове, схеми за професионални и институционални инвеститори и други. В програмата има и много нови предложения, които досега не са били обсъждани в публичното пространство. Ще искаме да чуем мнението и на останалите участници и членове на асоциацията, преди да дадем становището ни.

Въвеждане на изисквания за минимални инвестиции в български дялови и дългови ценни книжа би било голяма крачка назад. Пенсионните фондове за етапа си на развитие да бъдат принудени да го правят административно е несериозно. В средата на 90-те години доброволните пенсионни фондове имаха задължението да влагат в български държавни ценни книжа поне 85% от активите си. Нормата след това беше намалена на 50%, а впоследствие по препоръка на международните финансови институции тя отпадна изобщо. Според мен минимални прагове не са нужни, защото и сега инвестираме в български ценни книжа, не бягаме от тях, ако те са атрактивни.

На първо време повечето предложения изглеждат разумни, но всичко зависи от това какви ще са конкретните текстове. Някои неща няма смисъл да се внедряват, защото и сега съществуват. Например фондовете и сега имат възможност да избират дали да имат обслужващи дружества или не. Придобиването на един АДСИЦ от друг и инвестициите в дъщерни дружества може да имат положителен ефект, но може и да се окажат схема за източване, ако не бъдат регламентирани подходящо в закона.