Все още в България няма баланс между интересите на банките и тези на потребителите, а новият Закон за потребителския кредит (ЗПК) не постигна желания ефект. Това откроиха като извод експертите от финансовия портал "Моите пари". На среща с журналисти те представиха наблюденията си за банковата система в България и проблемите, свързани с образуването на лихви, начисляване на такси и отношения между кредитори и клиенти.

Въпреки, че повечето банки в България са посочили как формират базовия лихвен процент (БЛП) – като го обвързват с разходи по привличане на ресурс или с конкретен индекс (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR) и надбавка, все още за потребителя не е ясно как и защо се променя цената на неговия кредит. Според Десислава Николова, финансов анализатор в "Моите пари", един от съществените пропуски е, че не се посочва срокът, за който се взима съответния индекс. Освен това четири от банките (SG Експресбанк, ОББ, СИБанк и Пощенска банка) не са посочили на сайта си от кой индекс образуват БЛП. "Преди кризата банките използваха същите индекси, но при по-прозрачни условия", коментират от "Моите пари".

В края на миналия месец депутатите от икономическата комисия гласуваха промяна в Закона за потребителския кредит, според която банките трябва да обявяват формулата за лихвата и по потребителски, и по ипотечните кредити. На интернет страниците им трябва да се поддържа хронология за референтния лихвен процент, който използват като основа за образуване на лихвата на крайния клиент, както и методологията по която той се изчислява.

В презентацията си от "Моите пари" посочиха и кои са основните аргументи на пазарните участници за и против базовия лихвен процент. "Развихрилият се до момента обществен дебат върви в прекалени крайности", коментират оттам. По думите на Деян Василев, президент на "Моите пари", поне още една година нивата на пазарните лихви ще са ниски. В дългосрочен план обаче те ще се променят, което означава и, че механизмът, който се базира на пазарни, а не на вътрешни лихви е по-добър, допълни той.

Таксите за предсрочно погасяване са другият проблемен момент, който откроиха анализаторита на портала. Съгласно ЗПК при потребителските кредити такива такси няма, ако те са с променлив лихвен процент, а при рези с фиксиран – са от 0.5% до 1% от предсрочно погасената сума. Проучване на "Моите пари" за ипотечните кредити показва, че там таксите са между 2% и 5%, "което се явява обективна пречка при желание на потребителя за рефинансиране". Ситуацията е различна в Румъния и Турция, посочват още анализаторите.

Много от наредбите за потребителското кредитиране в Румъния например се отнасят и за ипотечното, включително за нулева такса за предсрочно погасяване, когато заемът е с променливи лихви. Освен това там лихвите по евровите кредити са с около 1 процентен пункт по-ниски, каза още Василев. С повече правомощия е и Румънската Национална Служба за Защита на Потребителите – освен да обобщава оплакванията на клиентите в колективни искове, тя може и да налага глоби и санкции върху кредиторите, като има и примери за това.

В Турция пък контролните функции се осъществяват от Министерството на индустрията и търговията. За разлика от България, там повечето от реално усвоените ипотечни кредити са с фиксирана лихва (около 14% със срок предимно 15 години). Така на практика кредитополучателите предпочитат да плащат повече, но да знаят колко ще им струва кредита през целия период, поясни още Василев.