Потребителите на финансови услуги в Румъния и Турция са много по-добре защитени от тези в България. Това съобщиха експерти от финансовия портал "Моите пари" и поради това смятат, че страната ни може да се поучи от добрите практики на двете страни. По техните наблюдения в тези държави са намерили начин как да балансират между интересите на банки и потребители – равнопоставеност, която все още липсва в България.

Новият Закон за потребителския кредит (ЗПК) от май тази година не постигна желания ефект, заявиха от финансовия портал. Това наложи и последвалите малко след приемането му предложения за поправки. Според тях банките трябва да обявяват на интернет страниците си каква е и как се образува лихвата и по потребителските, и по ипотечните им кредити.

В Румъния новият Закон за потребителското кредитиране от 2009 г. регламентира образуването на променливата лихва по кредитите чрез външен, прозрачен пазарен показател – ROBOR, EURIBOR или LIBOR. За сравнение, в България само седем банки посочват, че формират базовия лихвен процент (БЛП), като го обвързват с конкретен индекс и надбавка. За потребителя обаче това не обяснява как и защо се променя цената на неговия кредит. Според Десислава Николова, финансов анализатор в "Моите пари", един от съществените пропуски е, че не се посочва срокът, за който се взима съответният индекс.

Освен това четири от банките в България дори не са посочили на сайта си от кой индекс образуват БЛП. "Преди кризата банките използваха същите индекси, но при по-прозрачни условия", коментират от портала. В Турция пък повечето от реално усвоените ипотечни кредити са с фиксирана лихва (около 14% със срок предимно 15 години). Така кредитополучателите предпочитат да плащат повече, но да знаят колко ще им струва кредитът през целия период, поясни Деян Василев, президент на "Моите пари".

Друг общ момент в банковата практика на съседките ни е, че и в двете няма такса за предсрочно погасяване и за ипотечни, и за потребителски кредити с променлива лихва. В Турция ставката за при ипотечните с фиксирана лихва е 2%. Съгласно нашия ЗПК при потребителските кредити такива такси също няма, ако те са с променлив лихвен процент. При тези с фиксиран са от 0.5 до 1% от предсрочно погасената сума. За ипотечните кредити проучването на портала показва, че там банките слагат такси между 2% и 5%, "което се явява обективна пречка при желание за рефинансиране".

Докато в България оплакванията на банковите клиенти постъпват в Комисията за защита на потребителите и се оформят като колективни искове, румънската Национална служба за защита на потребителите може и да налага глоби и санкции върху кредиторите. Примери за това не липсват. "Оказва се, че колкото по-активни са потребителите, толкова по-активно ги защитават институциите", коментира Василев.

Наблюденията сочат още, че в Румъния, за да намалят просрочените кредити по време на кризата, банките проактивно преструктурират кредитите си, призовават клиентите към гратисни периоди и предоговаряния. По информацията на "Моите пари" в пика на кризата една банка дори е намалила лихвата с 0.5% за всичките си клиенти.

- Променливите лихви са базирани върху пазарни индекси + фиксирана надбавка, така че клиентите имат пълна информация. В Турция повечето от ипотечните кредити са с фиксирана лихва, което ги оскъпява, но води до сигурност, че цената им няма да се промени с времето.

- Няма такса за предсрочно погасяване и за ипотечни, и за потребителски кредити с променлива лихва. В Турция ставката за предсрочно погасяване на ипотеките с фиксирана лихва е 2 %.

- Румънската национална служба за защита на потребителите има право да налага глоби и санкции върху кредиторите. Самите клиенти са много по-активни в търсенето на правата си.

- Банките в Румъния проактивно призовават клиентите към гратисни периоди и предоговаряния, за да намалят дела на просрочията.