Намалява спадът на печалбата на банките, леко се активизира кредитирането в корпоративния сектор и при жилищните ипотечни заеми, необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) продължават да растат. Така изглежда банковият сектор през второто тримесечие на годината, показват данните на БНБ към края на юни 2010 г.

и за полугодието е в размер на 352 млн. лв., което е спад от 29.3% спрямо същия период на миналата година. Три месеца по-рано годишният спад е бил с 37%. Освен това през второто тримесечие банките са направили по-висока печалба в сравнение с предходното - 182.6 млн. лв.

За първите три месеца финансовият им резултат беше 170 млн. лв. Свиването на печалбите на банките се дължи на по-големите разходи за покриване на просрочия по проблемни заеми (провизии) и отписване на кредити, които те смятат за несъбираеми (обезценки). За това допринасят и по-малките приходи заради слабото кредитиране и изплащането на все още прилични лихви по депозити. От 30-те банки и клонове на чужди банки у нас пет са на загуба (Регионална инвестиционна банка, НЛБ банк, Емпорики банк, Алфа банк и Зираат банк) и през второто тримесечие. Две, които към 31 март имаха загуба, сега са на печалба (МКБ Юнионбанк и Инвестбанк).

Като цяло продължава тенденцията към увеличаване на проблемните кредити* и на свързаните с тях разходи за обезценка и провизии, посочват от БНБ. Разходите за обезценка общо за банковия сектор през първото полугодие на 2010 г. са за 566 млн. лв.

Това е с 41% повече спрямо същия период на миналата година. Годишният темп на нарастване през първото тримесечие на тази година беше 76.2%. Процентното увеличение е по-ниско сега, тъй като сумата, върху която то се изчислява, е по-висока в сравнение с първите три месеца на миналата година.

Номиналното нарастване на обезценките през второто тримесечие обаче се задържа на нивата от първото – съответно 280.7 млн. лв. при 285.3 млн. лв. Необходимо е да се види тенденцията през следващите едно-две тримесечия, за да може да се направи по-категоричен извод, смятат експерти.

Делът им от брутните кредити в системата се увеличава от 7.8% на 9.45% до (4.7 млрд. лв.).

Номиналното им нарастване през второто тримесечие е по-високо в сравнение с това през миналата година по същото време – увеличението е съответно с 852 млн. лв. и 583 млн. лв. При нарастващия дял на необслужваните заеми в портфейла на системата трябва да се отчита и това, че на практика нови кредити, които да компенсират растежа на влошаващите се, почти няма.

В тази ситуация банките и БНБ прилагат някои вътрешни корпоративни и регулаторни механизми, с които да се облекчи тежестта на просрочията както за клиентите, така и за банките – активно преструктуриране на кредити. От централната банка посочват, че влошаването в портфейлите изцяло е посрещнато от оперативните приходи на банките и че доходността на системата остава на приемливи нива.

През второто тримесечие се е появила тенденция на

в два от сегментите. Заемите за предприятия се увеличават с 0.7% и достигат 32.8 млрд. лв., а жилищните ипотечни кредити – с 0.9% до 9.091 млрд. лв. Още в края на миналата година банкери прогнозираха, че това ще бъдат двете направления, в които кредитирането ще отчете ръст през тази година. Ипотечните заеми се считат за по-ниско рискови заради обезпечението, което имат, а те са и по-благоприятно третирани в регулаторно отношение (имат по-ниски рискови тегла при изчисляване на капиталовата адекватност). Известни колебания отбелязват потребителските заеми, посочват от БНБ. Техният обем е 9.5 млрд. лв.

Активите на системата са 71 млрд. лв. и спрямо юни 2009 г. нарастват с 2.2%. Продължава да се увеличава капиталът на системата – за една година със 7.8%, до 9.523 млрд. лв. Капиталовият излишък е 3.072 млрд. лв. Това е буферът, който банките са натрупали и разполагат за покриване на загуби в кризата. Капиталовата адекватност на системата е 18.03% при 18.24% три месеца по-рано. Според БНБ лекият спад не се дължи на действието на фундаментални фактори.

Така от централната банка посочват, че резултатите на сектора към 30 юни 2010 г. дават основание да се смята, че основните рискове са управлявани адекватно както на ниво система, така и от отделните кредитни институции. Ликвидните средства и капиталът гарантират извършването на банкови плащания и поддържането на буфери в системата, пише още в съобщението на БНБ.

Съотношението на ликвидните активи към пасивите е 22.14% (при 22.26% в края на март). Покритието с ликвидни активи на привлечения ресурс от граждани и фирми (45.3 млрд. лв.) показва, че всички банки стриктно се придържат към препоръчаното ниво от БНБ, посочва още регулаторът.