Икономиката на България ще отбележи спад и през второто тримесечие, а ръст е възможен едва през последните три месеца на годината или дори в началото на следващата.

Това е последната прогноза на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), който коригира негативно прогнозата си спрямо предишния доклад. В актуализирания вариант на бюджета за 2010 г., който беше приет през изминалия месец от парламента, заложеният растеж е 0.5 на сто.

Според доклада на центъра, оповестен вчера, спадът през второто тримесечие ще е 1% при 3.6% през първото. За годината анализаторите очакват слаб спад близо до нулата.

Едва когато у нас бъде регистрирано едновременно значително забавяне  на спада на годишна база и растеж на база предходно тримесечие, бихме могли да говорим за признаци на същинско отлепяне от дъното, каза директорът на ЦИР Георги Прохаски.

Той е на мнение, че разчетите на финансовото министерство за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2011 г. от 3.6 на сто са свръхоптимистични и могат да  доведат до нежелан дефицит в бюджета.

Според експертите на центъра БВП ще се увеличи следваща година с  1.5 - 2.0 на сто. Проблем за достигане по-висок  ръст на БВП у нас е слабото вътрешно търсене. То е свито  заради ниските заплати и пенсии и високата безработица, каза Прохаски.

Миналия вторник финансовият министър Симеон Дянков представи в правителството проектобюджет 2011, в който се залага икономически растеж от 3.6% догодина и 4.7% през 2012 г. Това надхвърля всички досегашни прогнози за развитието на страната.

Световната банка вече прогнозира 2% ръст за догодина - най-малък сред източноевропейските страни - членки на ЕС. Същото е очакването и на МВФ.

За второто тримесечие на 2010 г. в ЦИР очакват растеж на добавената стойност в промишлеността на годишна база. Растеж в строителството, но все още слаб,  евентуално може да се очаква едва през третото тримесечие под влияние на динамиката в гражданско-инженерното строителство, пише в доклада.

Тенденцията на свиване на дефицита по текущата сметка се запазва и през 2010 г. За първите пет месеца той е 708.9 млн. евро, или 2 на сто от БВП, и е над три пъти по-нисък от дефицита година назад. Почти половината от намалението му се дължи на понижаването на дефицита по търговското салдо, отбелязват от центъра.

Възстановяването на европейските икономики и бързото развитие на някои азиатски страни открива добри възможности за българската машиностроителна продукция - износът на инвестиционни стоки (главно електрически машини и резервни части) се увеличава с 26%, а този на суровини и материали - с над 20%.

При вноса расте обемът на суровините, а този на инвестиционните стоки намалява заради започналото възстановяване на икономическата активност, изразяващо се в нарастване на потреблението на суровини за производството, но не и в разширяване и обновяване на мощностите.