Казусът БТК

857 ипотекирани имота на БТК 140 договорени за продажба обекта |
Близо три страници от искането на омбудсмана Гиньо Ганев до Конституционния съд (КС) са посветени не на правните аргументи, а на частен казус - този на Българската телекомуникационна компания (БТК). Причината е, че за последните месеци Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АСПК) е наложила ипотеки върху 857 имота на дружеството и в момента то е най-сериозният потърпевш от правомощията на агенцията.
С налагането на ипотеките държавата се опитва да се защити заради неизпълнени ангажименти на първия собственик на телекома. Мажоритарният дял от 65% от акциите на БТК беше продаден през 2004 г. на консорциум от инвеститори начело с "Адвент интърнешънъл".
За покупката те създадоха дружеството "Вива Венчърс", което юридически е ответната страна във взаимоотношенията по приватизационната сделка. Година по-късно акции от БТК си купиха още хиляди българи при раздържавяването на остатъчния 35-процентов дял от телекома през борсата.
През 2006 г. контрол върху "Вива Венчърс" придобива исландският бизнесмен Тор Бьорголфсон, който година по-късно препродаде телекома на консорциум от финансови инвеститори, водени от инвестиционен фонд на AIG. Техен представител и директен собственик на компанията сега е специално създаденото за целта дружество "НЕФ телеком България".
Досега агенцията е завела две дела срещу "Вива Венчърс" в Международния търговски арбитраж в Париж за неизпълнени задължения в приватизационния договор, свързани с поддържането на заетостта в компанията.
По тези дела държавата се опитва да включи като ответници и самото дружество БТК, и сегашния й собственик, но те обжалват опита й да пренасочи претенциите си към тях. Държавата има и претенции към препродажбата на БТК, защото по силата на друга клауза в приватизационния договор би трябвало да получи определена сума от цената, но вече три години не е събрала ресурс, за да стартира процедура в Париж.
Вероятно именно заради тези търкания с предишния собственик на БТК агенцията е прибягнала към ипотекиране на имоти на компанията. Сред тях е Телефонната палата в центъра на София, за която наскоро се провали един опит за препродажба. Според жалбата в Конституционния съд ипотекирани са и имоти на звеното за тв и радиоразпръскване НУРТС, което БТК също иска да продаде.
През юни телекомът получи от Комисията за защита на конкуренцията зелена светлина да прехвърли звеното в компанията "НУРТС България", където ще е съсобственик на мрежата заедно с регистрираната в Кипър компания Mancelord Limited, чийто консултант е председателят на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев.
Казусът с НУРТС специално е отбелязан в жалбата на омбудсмана. В нея се посочва, че заради предприетите от АСПК действия става невъзможно тази сделка да се реализира, "което представлява сериозно препятстване на свободната стопанска инициатива, освен че носи и вреди на дружеството".
Държавните ипотеки върху имотите на БТК пречат на опитите на компанията да продаде имоти, което тя обяснява с намерение да оптимизира структурата си. В жалбата е посочено, че БТК вече е договорила за продажба 140 обекта за 57.9 млн. лв.
В същото време средствата са нужни на сегашния собственик на компанията, за да обслужва задълженията си. БТК и "НЕФ телеком" имат дългове за 1.6 млрд. евро и в момента са в критична фаза на преговори с банките по преструктурирането им.
Коментарът на БТК по казуса бе лаконичен: "Смятаме, че този параграф (оспорваният от омбудсмана) е противоконституционен и създава чувство на несигурност в чуждестранните инвеститори. Ако държавата има някаква претенция, отнасяща се за неизпълнение на приватизационния договор, то би трябвало да я отнесе към страната, с която е сключила този договор."
По-големи от блокираните имоти в София - Телефонна палата на ул. "Ген. Гурко" - Аминистративна сграда на ул. "Хайдушка поляна" - Аминистративна сграда на ул. "Цветан Радославов" - Административна сграда на ул. "Тодор Александров" |