Шеф от ЕЦБ: Рано е да изтегляме ликвидност
Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да запази експанзивната си парична политика поне до края на календарната година, преди да реши кога точно ще изтегли от пазарите допълнителната ликвидност, която е създала. Това заяви в интервю за "Блумбърг" членът на управителния съвет на ЕЦБ Аксел Вебер.
"Мисля, че повече от дискусиите за изтеглянето на ликвидността ще засягат първото тримесчие на следващата година", заяви Вебер. ЕЦБ официално не е дала срок, в който ще започне да затяга паричната си политика. Сред мерките, които институцията предприе срещу кризата, е програма за изкупуване на корпоративни облигации за 60 млрд. евро. Това е равносилно на печатането на пари, защото за облигациите ЕЦБ плаща с неизползван дотогава паричен ресурс.
В момента основната лихва на ЕЦБ, при която се финансират търговските банки в еврозоната, е на рекордно ниското равнище от 1%. Монетарната институция не е обявила кога ще започне да качва лихвата - стъпка, която би следвало да ограничи кредитирането и ликвидността в банковата система.
Икономиката на еврозоната излезе от рецесията и дава сигнали за възстановяване.
Въпреки това според анализатори използваният от Вебер тон е доста резервиран. Един от казусите на ЕЦБ е кога точно да изтегли паричните стимули - ако закъснее, извънредната ликвидност може да доведе до висока инфлация и нова нестабилност във финансовата система.
По-рано през август Федералният резерв обяви, че замразява изтеглянето на пари от финансовата система, за да стимулира икономическия растеж. За целта централната банка на САЩ ще реинвестира постъпленията от книжа с настъпил матуритет в държавни облигации. В момента Фед притежава дългови инструменти (предимно държавни облигации и ипотечни книжа) на стойност малко над 2 трлн. долара. Преди финансовата криза портфейлът с тези книжа се оценяваше на около 800 млрд. долара.