Раздяла за милиарди
В средата на миналата седмица собственикът на дружеството, управляващо някои от най-големите и успешни бутикови хедж фондове в САЩ, обяви, че се оттегля от бизнеса. Но не като го продаде или го остави на свои наследник, а просто като го закрие. Финансистът Стенли Дръкънмилър слага край на 30-годишната история на Duquesne Capital Management от началото на следващата година. Вложителите във фондвоете му ще си получат обратно парите. |
"Луд ли си? Ти си милиардер, а не можеш да си вземеш няколко дни отпуск, за да поиграеш голф?" Това са думите, които се оказали последния пирон в ковчега на Стенли Дръкънмилър, управител на Duquesne Capital Management. Те са подхвърлени в разговор по телефона, но са оказали толкова голямо влияние върху Дръкънмилър, че той решил да закрие фонда си и да се изтегли от бизнеса след 30-годишна кариера на финансовите пазари.
Дръкънмилър обяви решението си миналата седмица в писмо до стотината инвеститори, които са негови клиенти. Фирмата, която управлява бутикови колективни схеми и има активи в размер на около 12 млрд. долара, ще спре да функционира от следващата година. Дотогава Дръкънмилър обещава да докара прилична доходност за инвеститорите си.
По данни на "Блумбърг" в момента доходността на Duquesne Capital Management е около минус 5%. Дружеството никога в историята си не е отчитало отрицателна доходност. Дори и по време на финансовата и икономическата криза календарната година е приключвала с положителна доходност - през 2008 г. тя е била 11%, а през 2009 г. - 10%.
За края на кариерата си Дръкънмилър разказа в интервю за "Блумбърг", в което обясни и каква е основната причина за напускането му - натрупаният с годините стрес. "В продължение на 30 години управлявах парите на клиентите си и беше удоволствие, но все някога трябваше да започна да се занимавам с нещо друго.
Трийсет години стигат", казва Дръкънмилър пред агенцията. "Усетих, че съм пропуснал много възможности през приключилите две години, а през тази изтървах динамиката на пазара за облигации", коментира още финансистът. По думите му той е мислел за напускане на финансовия сектор още преди 10 години, когато напуска компанията на Джордж Сорос.
Едва преди няколко седмици обаче идеята изкристализирала в съзнанието му. Катализтор се оказал телефонен разговор с шефа на бижутерската компания Financiere Richemont Йохан Руперт, който поканил Дръкънмилър на голф турнир в Шотландия през октомври. Тъй като октомври е особено напрегнат месец за финансовите пазари, Дръкънмилър отхвърлил офертата, а в отговор Руперт изстрелял реторичния въпрос в началото на този материал.
Според пазарни анализатори обаче зад решението на Дръкънмилър прозира един проблем, типичен за цялата индустрия напоследък, а именно сблъсъкът с доста проблеми по време на финансовата криза. Още повече че именно тези фондове стояха в основата на част от балоните с някои финансови инструменти.
Стенли Дръкънмилър е песимист за бъдещето на американската икономика в краткосрочен план. "САЩ няма да се върнат в рецесия, но икономическият растеж ще бъде слаб, защото банките ще кредитират по-малко, а компаниите ще ограничат назначаването на персонал и увеличаването на разходите. Лихвите са близо до нулата и нито правителството, нито потребителите могат да платят трупащия се дълг. Ще има много по-голям проблем, ако не се намали задлъжнялостта", коментира Дръкънмилър.
Финансовата криза донесе много главоболия на банкерите и портфолио мениджърите, които управляват милиарди. Със срива на финансовите пазари през 2008 г. много компании изгубиха огромни суми, което доведе и до няколко случая на самоубили се финансисти. Ситуацията за компании като Duquesne Capital Management е дори по-трудна, защото те инвестират в сложни финансови инструменти, което предполага и повече риск за клиентите им.
Обикновено колективните схеми, които тези компании управляват, са предпочитан избор за платежоспособни хора, а масовият достъп за дребните инвеститори е ограничен. Част от тези компании бяха принудени да спрат да работят, но други оцеляха и след кризата на борсите.
До някаква степен това показва, че интересът към подобни инвестиции не е изчезнал, въпреки че бяха разкрити и някои огромни измами - например компанията на Бърнард Мадоф, която действа като финансова пирамида, или на финансиста Алан Станфорд, която е укривала в какво точно инвестира парите на клиентите.
Помощник на Джордж Сорос Стенли Дръкънмилър създава и ръководи своя фонд преди 30 години, но едновременно с това управлява и парите във фонда на Джордж Сорос - Quantum Fund. За партньорството между двамата се носят легенди. Бивши служители на Сорос твърдят, че Дръкънмилър е основният инициатор на идеята да се заложат огромни суми срещу британския паунд през далечната 1992 г. Тази тактика буквално срина стойността на паунда на валутните пазари и принуди Великобритания да се изтегли от тогавашния европейски валутен механизъм. Тази акция превърна Джордж Сорос в световна величина на финансовите пазари. По това време Дръкънмилър е инвестиционен директор на Quantum Fund. В момента състоянието на Дръкънмилър се оценява на 3 млрд. долара. |
Писмо към клиентите Многото пари са трудни за управление "Както повечето от вас вероятно знаят, това е 30-тата годишнина на Duquesne Capital Management. През цялото това време често съм се чудел дали някъде има някой, който е по-щастлив от мен: аз се занимавам с това, което ми харесва, имам удоволствието да предоставям задоволителна доходност на клиентите си (които ми станаха и добри приятели), а това им помогна да постигнат целите си", казва в писмото към своите клиенти Стенли Дръкънмилър и продължава: "Въпреки че се занимавам с нещо, което обичам, за мен беше трудно да си представя, че всъщност най-голямата награда за мен ще дойде от познанството ми с толкова много чудесни клиенти и приятели. Най-голямата изненада беше, че получавах пари за нещо, което ми носи толкова много удовлетворение в други аспекти. Искам да изразя благодарността си за доверието ви в мен и за радостта и удовлетворението, които получих от работата с вас. Това е удовлетворение, което според мен никой жив човек не заслужава и което надхвърля паричното ми възнаграждение. След дълго обмисляне реших да се оттегля от управлението на парите на клиентите ми и да обясня на какво се дължи решението ми. Трябва да призная, че за да се конкурираш на пазара за толкова много време, трябва да платиш висока лична цена. Въпреки че радостта от това да печелиш пари за клиентите си е огромна, за мен разочарованието, натрупано заради неуспехите ми през годините, си казва думата и вече не мога да издържам на него. Това е така, въпреки че през годините ние постигнахме рекорд и никога не сме имали отрицателна доходност - надявам се това да е така и през 2010 г. И въпреки че ние зарадвахме клиентите си с положителна доходност и през трудните 2008 г. и 2009 г., резултатите ни не ме задоволиха. Може би си спомняте, че преди десет години напуснах Soros Fund Management, защото управлението на огромно количество пари пречеше на способността ми да предоставям доходност. За съжаление Duquesne Capital Management също се разрасна и се появиха същите фактори. Продължавам да съм загрижен за доходността, която предоставяме на клиентите. А стресът от разочароващото ни представяне - независимо дали и вие го виждате като такова - се превръща в тежко емоционално бреме. Ето защо мисля, че тази промяна е наложителна." |