Ивайло* ми написа мейл в края на февруари, в който питаше защо никой не пише, че от септември в "Алупласт" не са вземали заплати. Като за български работодател по време на криза изненада в това няма. Само че собственикът на не беше давал заплати не само на работниците си, а беше спрял да плаща и други задължения, включително и тези по облигационния си дълг. Последното го прави част от един голям проблем, който засяга 3.8 млн. българи.

Толкова е броят на хората, осигурени в допълнителните пенсионни фондове, които са едни от основните, ако не и най-големите, купувачи на корпоративни облигации. Когато компаниите спрат да обслужват задълженията по облигациите си, губят осигурените във фондовете – и макар делът на проблемните дългове да не засяга в толкова голяма степен (засега) доходността на фонда, влияние все пак има.

От думите на засегнатите проблемите с облигациите се свеждат основно до три - информация, контрол и още права. Ако липсата на прозрачност е хроничен проблем, контролът и нуждата от повече права се оформят като ключови точки, по които може да се работи и които могат да отвържат ръцете на облигационерите да повишат защитата си от затруднени и недобросъвестни длъжници.

При контрола облигационерите вижда липсата на достатъчно правомощия и задължения за банката довереник. Тя е междинното звено между длъжника и облигационерите, която следи за спазването на договорните отношение между тях. От една страна, кредиторите се оплакват, че банките довереници често гледат на тази своя задача повърхностно и само на хартия следят какво става с компанията длъжник.

Преди години, когато производителят на дограма пуска дълговите си книжа, в проспекта пише, че те са обезпечени със залог върху машини. Когато "Алу-пласт" спира да плаща и кредиторите търсят правата си, се оказва, че заложените машини са собственост на лизингова фирма, защото не са напълно изплатени, но банката довереник (в случая ОББ) не е проверила докрай това.

От ОББ отказаха всякакъв коментар по темата – и за конкретни компании, и за проблемните емисии облигации. С обяснението, че е сезонът на отпуските, мнение за проблемите с корпоративните облигации отказаха и от Райфайзенбанк. Такова не пожелаха да дадат и от Корпоративна търговска банка. Трите банки са сред най-често използваните довереници на пазара.

Неофициално представител на банка (ще го наричаме Х) защити колегите си, като посочи, че довереникът е ограничен от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и от договора за облигационния заем, с които са запознати и държателите на книжата.

Според ЗППЦК довереникът трябва да следи в какво състояние са активите, заложени като обезпечение. Как обаче ще го прави, законът не казва – може да отиде на място и да изисква редовно документи и да прави проверки, а може и да работи от разстояние.

Ако изхожда от закона, банката трудно може да следи и отчита какво точно става в дружеството – тя разчита на информацията, която то й подава на всяко тримесечие.

Много често обаче има закъснения в публикуването на данните, важни проблеми се скриват и когато облигационерите разберат за тях, вече е много по-трудно да бъдат решени и обикновено се е стигнало до забавяне на плащанията. Пример за това е годишния отчет "Ален мак", които беше предаден близо две седмици след като компанията обяви, че спира да плаща задълженията по облигациите си. Въпреки съществеността на тази информация тя не е включена в обяснителните бележи към финансовите отчети.

Това показва, че и голяма част от докладите за управление и отчетите на компаниите, които и банките довереници трябва да следят, не отразяват реалното им състоянието, поясни Иво Захариев, портфолио мениджър в пенсионна компания "ДСК – Родина",

Тревогите на държателите на корпоративен дълг обаче не спират до контрола и липсата на информация. Те се сблъскват със стена от пречки, когато в крайна сметка им се наложи принудително да събират вземанията си.

Собствениците на нередовни облигации се оказват в по-лошо положение, отколкото една банка, ако тръгнат да събират дълга си принудително. Макар и в двата случая да има обезпечения, за облигационерите осребряването им се оказва по-трудно и бавно. Според тях банките имат далеч повече гъвкавост в това. Например когато отпускат кредит, имат договорка клиентът да си отвори сметка при тях и така контролират поне част от паричния му поток.

Финансовият директор на най-голямата пенсионна компания "Доверие" Мирослав Маринов отбеляза, че те могат да вземат много по-лесно и бързо решения за разлика от облигационерите, които трябва да свикат общо събрание и чак на него да се обсъдят важните проблеми, като отделно от това е възможно да има и различни мнения сред облигационерите.

Така и крайният начин за събиране на вземания – реализацията на обезпечението или разпродажбата на активи, става много по-бавно.

Точно забавянето може да се окаже ключово - в периода между спирането на плащанията и влизането на съдия- изпълнител или синдик, който да описва имуществото, има доста време, което понякога се използва от компаниите за прехвърляне на активите им на фиктивни дружества.

Дори и да се стигне до разпродажбата им обаче, това е доста по-лош вариант, отколкото разсрочването на дълга, което вече договориха доста компании. Ако обаче все пак трябва да разпродават активи един по един, обикновено получената за това цена е значително по-малка спрямо това, което може да се вземе за цяло работещо предприятие.

Затова обикновено крайният вариант за ощетените облигационери е несъстоятелността. "Доверие" например подаде молба "Ален мак" да бъде обявено в несъстоятелност. По нея обаче все още няма решение на апелативния съд.

Донякъде всички тези недомислени пречки пред институционалните кредитори може да се решат с увеличаване на правомощията им или по-прецизното разписване на някои настоящи разпоредби в законодателството.

Дали ще се инициират някакви законодателни промени и дали са обсъждани тези проблеми от Комисията за финансов надзор, която регулира публичните емисии, не отговориха на въпросите на "Дневник" до редакционното приключване на броя. Преди няколко седмици от КФН обявиха планове за законодателни промени, в които това не беше засегнато, но посочиха, че са отворени за диалог и други предложения.

Каквито и промени в законите да се направят, колкото и усилия да се положат за плащане на закъснели дългове, последиците обещават да тревожат пазара още дълго. "Основният проблем, който ще остане, е доверието. Няма такова вече", обобщи Захариев.