Естония, Литва, Унгария и Хърватия се обединяват в името на своята енергийна сигурност и независимост, пише италианското издание Il Legno Storto. Трите от страните от ЕС и Хърватия, която все още не е член на Евросъюза, се осмелиха да организират единен фронт и да създадат енергиен съюз с ясно изразената цел да се противопоставят на енергийната, а следователно и на политическата зависимост от Москва.

След победата на Виктор Янукович (на президентските избори - бел. ред.) в Украйна и преминаването на Полша под управлението на Коморовски в лагера на страните, които съчувстват на Русия, цяла стара Европа се превръща в енергийна заложница на Москва.

Според руския вестник "Комерсант" министерството на икономиката на Естония се готви да одобри указ за раздробяването на националната монополна енергийна компания Eesti Gaas не само в областта на доставките на природен газ от Русия, но и в областта на неговото преразпределение.

Решението на естонското правителство е продиктувано от желанието газопроводите на страната да бъдат измъкнати от контрола на Русия и да попаднат в ръцете на правителството. Това е необходимо, за да се получи поне малка независимост от Кремъл.

Руският монополист "Газпром" притежава 37% в Eesti Gaas и на практика контролира компанията. Други акционери са съюзникът на "Газпром" - германската компания E.ON RuhrGas с 33.66% от акциите, компанията Fortum (17.72%) и латвийската Itera Latvija (9.85%), пише италианското издание.

Съгласно подписания през 2009 г. Трети енергиен пакет на ЕС естонското правителство има право да си върне контрола над газопроводите по три начина: чрез национализация, чрез създаване на нов оператор с преобладаващо държавно участие или след одобряването на извънредни икономически мерки, насочени към придобиване на 50% плюс една акция от държавния колос. Засега не е ясно кой начин ще предпочете естонското правителство, но то е твърдо решено да реализира набелязания план. И не само то.

Пак по сведения на "Комерсант" Литва също смята да се възползва от Третия енергиен пакет на ЕС. Тя подготвя аналогичен указ за раздробяване на националната компания Lietuvos dujos. В нея 38.9% се контролират от E.ON Ruhrgas International, 37.1% - от "Газпром", и само 17.7% са собственост на правителството.

Мерките, до които ще прибегнат двете балтийски държави, са продиктувани не само от политически причини, но и от икономически. Естония и Литва, към които Кремъл не храни никакви симпатии, плащат природния газ по цени, значително по-високи от средните за Европа. Талин купува синьото гориво по 318.2 долара за хил. куб.м, а Вилнюс по 370 долара, при положение че средната европейска цена е около 265-270 долара за хил. куб.м.

Друга държава, чиито ръце и крака са здраво вързани от Кремъл, е Унгария. Тя внася 90% от синьото гориво по известния газопровод "Дружба", съединяващ Русия и ЕС през Украйна. Ситуацията се отличава с висок икономически, финансов и политически риск и новото консервативно правителство на Унгария иска да я прекрати, като свърже инфраструктурната система на Унгария с газопровода "Север-Юг", построен за доставки на норвежки газ към балтийските и другите европейски държави, силно зависими от "Газпром".

Унгарското правителство планира догодина да построи газопровод с дължина 206 км, който да свързва газопроводната инфраструктура със "Север-Юг" и по него да получава 14 млрд. куб. м норвежки газ годишно. Но това не е всичко. Към този газопровод иска да се включи и Хърватия. Тя кандидатства за членство в ЕС.

Страната одобри план за действие за създаване на система от газопроводи в сътрудничество с Будапеща. Сто и двайсет километров газопровод ще свързва Загреб с Южна Унгария. Това ще позволи на балканската страна да получава норвежки газ през балтийските страни. Стойността на проекта ще възлиза на 8 млрд. унгарски форинта (360 млн. долара). Цената е впечатляваща, но необходима, за да се извоюва енергийната и политическата независимост от Москва, коментира Il Legno Storto.

България също иска да намали зависимостта си от руските доставки, като част от вариантите е изграждането на реверсивна газова връзка с Гърция, която е 60 км. По една или друга причина обаче това  се бави вече повече от година и половина, след като газовата криза скова страната в началото на 2009 г.