"Кремиковци" - ужилването
| Търгът за производствените активи на фалиралия стоманопроизводител "Кремиковци" е насрочен за днес, но има голяма вероятност да се провали. Причината е, че в петък все още нямаше внесен депозит (задатък) от 56.5 млн. лв. Той е равен на 10% от последната оценка на активите на комбината (565 млн. лв.) и от началната цена на търга. Той е и задължителен куверт, без който никой инвеститор не може да наддава. Ако в последния момент днес никой не внесе такава сума, в 13:00 часа търгът ще се провали и ще следва нов при 20% по-ниска начална цена. Според няколко субективни оценки реалистичната цена на предлаганите днес активи е по-ниска. При общ размер на задълженията от 1.9 млрд. лв. това означава, че много малка част от кредиторите ще получат парите си, други ще бъдат удовлетворени частично, а трети ще изпишат като загуба 100% от своите вземания. С продажбата на активите страницата "Кремиковци" ще бъде окончателно затворена, но ще настъпи време за равносметка - къде бяха допуснати грешки, включително и от държавата, колко ще струват те и как да не се повтарят занапред. Въпреки че най-лесно се запомнят болезнените уроци, положителните примери също не липсват и е добре те да се имат предвид. |
| 565 млн. лв. е оценката на активите за търга в понеделник Вземанията на НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ ще бъдат удовлетворени частично и те ще претърпят загуби |
През 2008 г. в желанието си да придобие "Кремиковци" най-големият производител на стомана в света "Арселор Митал" подписа предварително споразумение с най-големия частен кредитор на комбината. Това са собствениците на облигации, по които гарант и платец е стоманодобивният комбинат. Облигационерите трябваше да продадат вземането си на "Арселор" за 80% от неговия номинал.
Споразумението е от май 2008 г. и ако бе изпълнено, конгломератът щеше да плати на облигационерите към 256 млн. евро. С тези пари компанията щеше да придобие една трета от дълговете на "Кремиковци" и щеше да търси решение за останалите задължения (около 900 млн. лв. по отчетите от 2008 г.).
Днес началната цена в първия търг за активите е около 288 млн. евро, което означава, че с практически същите пари ще може да се купят всички активи на "Кремиковци", а не юридическото лице, което ще бъде заличено от правния мир.
Новият собственик на активите ще може да ги ползва освободени от дългове, защото те няма да са негов проблем. Въпросните 288 млн. евро ще отидат за окончателно разплащане на всички задължения, не само на облигациите, и въпреки че не стигат за покриване на всички дългове, това ще е краят.
Може би това обяснява и защо "Арселор Митал" не финализираха предварителното си споразумение за изкупуване на облигационната емисия и накараха през юли 2008 г. облигационерите едностранно да го разтрогнат.
"Арселор" си спестиха куп тревоги, защото по същото време пропаднаха разговорите им с правителството, оглавявано от Сергей Станишев, за ускорен фалит и търг за активите. Той щеше да е същият като днешния, но целта бе да се състои през есента на 2008 година. Освен че цената за активите щеше да е по-висока, компанията на Лакшми Митал щеше да се тревожи за един остарял комбинат във време на почти мъртъв пазар на стоманата и няколко хиляди недоволни металурзи.
Днес, 2 години по-късно, същите активи може да се купят при по-ниска цена, без ангажименти към работници, без нужда от компенсации и без риск от стачки.
Ако не са "Арселор", ще е някой друг. Ако обаче най-големият стоманопроизводител в света тотално се е отказал да придобие стоманодобивни мощности в близост до София, то най-вероятно ще е загубил единствено времето си.
Причината е, че на всяка от крачките си, когато все още се афишираше като кандидат, конгломератът постигаше максималните възможни ползи при минимален ангажимент и риск.
Така например те не купиха облигациите, но предварителното споразумение им даде ексклузивни права за подобна сделка. По-късно те се отказаха от нея, защото видяха, че им е по-изгодно да се стигне до продажба на активите.
За да имат влияние в процедурата по несъстоятелност чрез участие в събранията на кредиторите, през 2008 г. "Арселор" придобиха вземане на Черноморската банка за търговия и развитие от комбината на стойност 36 млн. лв. То обаче е защитено в най-консервативния банков дух със залог на завода за горещо валцуване, който се оценява на 62 млн. лв., докато други кандидати за "Кремиковци" също купуваха задължения, но те не бяха обезпечени.
Съгласно чл. 722 от Търговския закон, който регламентира удовлетворяването на кредиторите при несъстоятелност, на първия ред са тези с обезпечения чрез залог на активи.
Процедурата е така устроена, че общата пазарна оценка на активите (565 млн. лв.) се формира от сбора на всички отделни активи на производствената площадка, включително и заложените като обезпечение. Такива са земята, сградите, пътната, eлектопреносната и газовата инфраструктура, машините, транспортните средства и др.
Така при продажба на активите пропорционална част от набраните средства, равна на дела, който заложените активи заемат в общата оценка, ще се използва за приоритетно удовлетворяване на обезпечените кредитори.
Това означава, че ако днес някой купи предложените активи по пазарна оценка (такава е началната цена на аукциона), "Арселор" ще получи своите 36 млн. лв. плюс натрупаната до момента лихва и само останалите средства ще се разпределят между другите кредитори.
На втори ред са кредиторите с право на задържане, трети се удовлетворяват с разходите по несъстоятелността, четвърти са работниците, следват задълженията за издръжка ("Кремиковци" няма такива), публичните държавни вземания са на шести ред и след това са останалите необезпечени вземания. Вземанията на на НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ се падат на 7 и 8 ред и според прогнозите ще има пари за частичното им удовлетворяване, което означава, че те ще претърпят загуби.
Освен правителството и държавните компании загуби ще претърпи и най-големият частен кредитор - собствениците на облигационната емисия, която също е гарантирана с част от кремиковските активи.
Облигационното вземане е почти 700 млн. лв. с натрупаните лихви, но стойността на обезпечението в тяхна полза (то се формира от залога на доменните пещи, коксохимическия завод, който е необратимо спрял, и линията за непрекъснато разливане на стомана) е едва 175 млн. лв.
При продажба по пазарна оценка излиза, че облигационерите ще получат около 25% от номинала на вземането си, което също означава загуби за всички, които са купили облигации при цена над 25% от номинала им.
Още повече ще загубят кредиторите от девети до дванадесети ред, защото според всички прогнози за тях няма да останат никакви средства.