Държавата стана мажоритарен собственик на борсата
Значителна част от акционерите на Българската фондова борса (БФБ) извън държавата, която държи 44% от капитала, подкрепиха преминаването на контрола в оператора в ръцете й чрез увеличение на капитала под условие. Това се случи на извънредно общо събрание на борсата днес, на което присъства и представител на "Дневник".
Проектът беше подкрепен от над две-трети от присъстващите на събранието с право на глас, с което беше спазено и условието за квалифицирано мнозинство - общо гласувалите за проекта бяха 88% от присъстващите на събранието, 11% бяха против, а 1% се въздържаха. Акционерите одобриха и предложението БФБ да стане публична компания и акциите и да се търгуват на самата борса. Това предложение беше подкрепено с 99% от присъстващите акционери.
При съотношението 88% "за", 11% "против" и 1% "въздържали се" участниците в днешното събрание приеха и да отпадне правото на останалите акционери извън държавата да участват в увеличението на капитала, като придобият част от новите акции, съответстващ на дела им в капитала преди увеличението - друго необходимо условие за прехвърлянето на контрола в оператора в ръцете на държавата.
Така държавата ще може да увеличи дела си в борсата от 44% на мажоритарен - 50% + 1 акция за сметка на останалите притежатели на акции в оператора срещу сумата от 715 хил. лв. или по 1 лв. на акция, колкото е номиналната им стойност и която е под счетоводната, отчитаща имуществото, което притежава компанията след приспадане на задълженията й. Обявената цел е последващата продажба на борсата на стратегически инвеститор с аргумента, че той би искал да придобие съществен контролен дял в него. Преди това БФБ ще стане публично дружество, което се очаква да стане до края на годината и за което акционерите на днешното събрание гласуваха и за промени в устава му.
Срещу проекта се обяви представителят на Българската стопанска камара Жечко Димитров, който беше сред малцината, обявили това на глас, както и малкият акционер Иван Георгиев, който заяви, че говори от името на миноритарни инвеститори в борсата и държеше табелка с над 9500 акции. "Увеличението на капитала под условие не е в синхрон с добрата корпоративна практика на едно публично дружество, каквото се готви да стане БФБ. С този ход се дава лош пример. От името на стопанската камара призовавам ръководството на борсата да преосмисли проекта", обяви пред акционерите Жечко Димитров. Той предложи вместо това държавата да придобие мажоритарен дял в оператора посредством търгово предложение, след като БФБ стане публично дружество.
Сред тези, които гласуваха против увеличението на капитала под условие на днешното събрание проличаха още имената на "Булгарлизинг" АД, свързани с групата "Феърплей" лица, някои физически лица и офшорни компании.
Само преди броени дни друг малък акционер в БФБ - бившият председател на съвета на директорите на борсата Виктор Папазов, освободен от поста по предложение на сегашния финансов министър Симеон Дянков, предупреди чрез "Уолстрийт джърнъл", че се извършва национализация на фондовия ни пазар за жълти стотинки. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък окачестви избрания метод за увеличение на капитала като корпоративно бракониерство. Сред основните аргументи на недоволните беше това, че увеличението на капитала само в полза на държавата разводнява собствеността им в дружеството и се прави на неспаведлива и прекалено ниска цена.
Почти всички инвестиционни посредници, които присъстваха на събранието обаче, очаквано подкрепиха предложението, тъй като това ще ги освободи от задължението да държат блокирани 20 хил. акции по силата на членството си в БФБ, които книжа на практика представляват замразен капитал. "От 3-4 години се борим БФБ да стане публично дружество и акциите ни в оператора, които сега са блокирани, да станат търгуеми. С този ход получаваме ликвидност за книжата ни в оператора и възможност за привличане на стратегически инвеститор в БФБ", акцентира върху ползите Любомир Бояджиев, председател на асоциацията на инвестиционните посредници (БАЛИП) и член на съвета на директорите в това си качество. Самата асоциация е и инициаторът на цялостния проект.
| Мнения Любомир Бояджиев, председател на УС на асоциацията на инвестиционните посредници (БАЛИП) и член на съвета на директорите на БФБ От 3-4 години се борим БФБ да стане публично дружество и акциите ни в оператора, които сега са блокирани, да станат търгуеми. Не желаем борсата ни да бъде придобита от непазарен оператор. Увеличението на капитала с 6% под условие не е добро от гледна точка на пазарно-ориентираното ни мислене. От друга страна обаче обективно погледнато получаваме ликвидност и възможност за привличане на стратегически инвеститор в борсовия оператор, който би бил привлечен от опцията да придобие реален контрол върху дружеството. Освен това със сегашните 44% от капитала държавата винаги е предопределяла решенията на общите събрания. Най-важното за останалите акционери е, че "мъртвите" ни на практика акции в БФБ ще станат търгуеми – можем да ги продаваме или да купуваме още, в зависимост от преценката. Решенията на днешното събрание са трудни, но мисля, че са правилна стъпка. Жечко Димитров, представител на Българската стопанска камара Увеличението на капитала под условие не е в синхрон с добрата корпоративна практика за едно публично дружество и затова БСК гласува против това предложение. Защото държавата не придобие мажоритарен дял, след като БФБ стане публично дружество? По този начин тя ще подкрепи пазара и участниците на него. Освен това защо увеличението на капитала се прави по номинална стойност на акциите? С този ход се дава лош пример. Нека държавата придобие мажоритарен дял след излизането на БФБ на борсата чрез търгово предложение към останалите акционери, така както е във всяка публична компания. Иван Георгиев, миноритарен акционер в БФБ Увеличението на капитала под условие е лош сигнал и непазарно поведение. Кой акционер ще дойде и ще инвестира на такава борса? Методът, който ще се използва е непазарен. Асен Ягодин, председател на съвета на директорите на БФБ-София Твърдо стоим зад предложенията, които бяха подкрепени за щастие както от държавата, така и от голяма част от инвестиционните посредници. Това е рационалния подход. Освен това ще увеличим заинтересуваността на държавата от развитието на фондовия оператор. Това увеличение на капитала под условя не е самоцелно. Надяваме се, че това е първа стъпка към намирането на стратегически инвеститор, който ще развива оператора. Придобиването на мажоритарен пакет акции би било далеч по-атрактивно за такъв инвеститор. Единайсетте процента, които гласуваха против не са малко, но не са и много. Те не бяха концентрирани във всички точки от дневния ред и така например превръщането на БФБ в публична компания беше подкрепено с над 99% от гласовете. Не може да се каже еднозначно, че те са гласували негативно. Надяваме се да завършим годината с по-добри от миналогодишните резултати. Съкратихме значителна част от оперативните ни разходи, но големите ни такива са за търговската платформа XETRA, което ни тежи много, но за жалост по силата на сключения договор не можем да предоговорим условията заради кризата на пазара. Атанас Бойчев, изпълнителен директор на "Бета корп" През последните 12 години Министерството на финансите взимаше почти всички важни решения по отношение на развитието на капиталовия ни пазар. Подкрепата на увеличаването на капитала на БФБ под условие, бе плод на компромисно решение. Нашето желание е да стимулираме процеса на раздържавяване и подобрим прозрачността в дейността на борсовия оператор. Основен мотив да подкрепим предложението за увеличението бе публичния статут, като стъпка от процеса за привличане на стратегически пазарен оператор, който да допринесе за повишаване на интереса към местния капиталов пазар. Министерство на финансите подаде ръка на инвестиционната общност и се ангажира след увеличаването на капитала и придобиване на контролен пакет (50%+), активно да спомогне процеса за привличане на стратегически пазарен оператор и продажбата на този контролен пакет от "БФБ-София". Идеята на увеличението под условие бе избягване на ситуация, в която нестратегически инвеститор да придобие дял и по този начин да възпрепятства процеса на раздържавяване. След придобиване на публичен статут, "БФБ-София" ще постигне по-голяма прозрачност в дейността си, което е предпоставка за повишаване на инвеститорския интерес към капиталовия ни пазар. Привличането на стратегически чуждестранен инвеститор би спомогнало за увеличаване на ликвидността на борсата, а оттам и на приходите на дружеството, които в момента са недостатъчни за покриване на оперативните разходи. Влошеното финансово състояние предполага и несигурност относно бъдещето на нашия борсов оператор. Разбира се, при увеличаване на капитала под условие размиване ще настъпи, но то ще бъде минимално. Това е и сериозният минус, с който трябваше да направим компромис. За щастие досегашните акционери ще получават много повече плюсове. Посредниците ще получат пазарна цена за своите акции, които към момента са оценени по цена на придобиване и ще имат възможност да ги търгуват. Това би довело до увеличаване ликвидността на борсовите посредници и същевременно ще подкрепи капиталовата им база. Освен това при намирането на стратегически купувач за държавния пакет той най-вероятно ще направи търговско предложение, при което акционерите ще имат възможност да излязат от позициите си. Такъв шанс те не биха имали ако дружеството остане непублично. Не може да кажем, че ситуацията с БФБ ще бъде прецедент даже напротив. В условия на криза редица компании прибегнали до увеличение на капитала определят емисионната цена под пазарната. Имайки предвид фактът, че към настоящия момент голяма част от акциите на публичните дружества се търгуват под балансовата им стойност, не можем да очакваме по-различна оценка и за акциите на борсовия ни оператор. |