Държавата официално пое контрола в борсовия оператор
Съвсем очаквано значителна част от акционерите на Българската фондова борса (БФБ) извън държавата, която държи 44% от капитала, подкрепиха преминаването на контрола в оператора в ръцете й чрез увеличение на капитала под условие. Това се случи на извънредно общо събрание на борсата вчера, на което присъства и представител на "Дневник" в качеството си на пълномощник на акционер.
Проектът беше подкрепен от над две трети от присъстващите на събранието с право на глас - държавата с нейните 44%, както и участвалите инвестиционни посредници, с което беше спазено и условието за квалифицирано мнозинство - общо гласувалите за проекта бяха 88% от имащите право на глас, 11% бяха против, а 1% се въздържаха. Акционерите одобриха и предложението БФБ да стане публична компания и акциите й да се търгуват на самата борса. Това предложение беше подкрепено с 99% от присъстващите акционери.
Преди точката за увеличение на капитала под условие при съотношение 88% "за", 11% "против" и 1% "въздържали се" акционерите се съгласиха и да отпадне правото на акционерите извън държавата да участват в увеличението на капитала, като придобият част от новите акции, съответстващ на дела им до момента - друго необходимо условие за прехвърлянето на контрола в оператора в ръцете на държавата.
Така държавата ще увеличи дела си в борсата от 44% на мажоритарен - 50% + 1 акция, за сметка на останалите притежатели на акции в оператора срещу сумата от 715 хил. лв., или по 1 лв. на акция, колкото е номиналната им стойност и която е под счетоводната, отчитаща имуществото, което притежава компанията след приспадане на задълженията й.
Обявената цел е последващата продажба на борсата на стратегически инвеститор с аргумента, че той би искал да придобие съществен контролен дял в него. Преди това БФБ ще стане публично дружество, което се очаква да стане до края на годината и за което акционерите на днешното събрание гласуваха и промени в устава му.
Срещу проекта на събранието се обяви представителят на Българската стопанска камара Жечко Димитров, който беше сред малцината, обявили това на глас, както и малкият акционер Иван Георгиев, който заяви, че говори от името на миноритарни инвеститори в борсата и държеше табелка с над 9500 акции.
"Увеличението на капитала под условие не е в синхрон с добрата корпоративна практика на едно публично дружество, каквото се готви да стане БФБ. С този ход се дава лош пример. От името на стопанската камара призовавам ръководството на борсата да преосмисли проекта", обяви пред акционерите Жечко Димитров. Той предложи вместо това държавата да придобие мажоритарен дял в оператора посредством търгово предложение, след като БФБ стане публично дружество.
Сред тези, които гласуваха против увеличението на капитала под условие на събранието, проличаха още имената на "Булгарлизинг" АД, свързани с групата "Феърплей" лица, някои физически лица и офшорни компании.
Само преди броени дни друг малък акционер в БФБ - бившият председател на съвета на директорите на борсата Виктор Папазов, освободен от поста по предложение на сегашния финансов министър Симеон Дянков, предупреди чрез "Уолстрийт джърнъл", че се извършва национализация на фондовия ни пазар за жълти стотинки.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък окачестви избрания метод за увеличение на капитала като корпоративно бракониерство. Сред основните аргументи на недоволните беше този, че увеличението на капитала само в полза на държавата разводнява собствеността им в дружеството и се прави на несправедлива и прекалено ниска цена.
Почти всички инвестиционни посредници, които присъстваха на събранието обаче, очаквано подкрепиха предложението за увеличеното участие на държавата при ясно очертаната стратегическа цел - последваща продажба на мажоритарния дял на стратегически инвеститор поради това, че тази стъпка ще ги освободи от задължението да държат блокирани 20 хил. акции по силата на членството си в БФБ - книжа, които на практика представляват за тях замразен капитал.
"От 3-4 години се борим БФБ да стане публично дружество и акциите ни в оператора, които сега са блокирани, да станат търгуеми. С този ход получаваме ликвидност за книжата ни в оператора и възможност за привличане на стратегически инвеститор в БФБ", акцентира върху ползите Любомир Бояджиев, председател на асоциацията на инвестиционните посредници (БАЛИП) и член на съвета на директорите в това си качество. Самата асоциация е и инициаторът на цялостния проект.
Мнения Любомир Бояджиев, председател на УС БАЛИП и член на съвета на директорите на БФБ От 3-4 години се борим БФБ да стане публично дружество и акциите ни в оператора, които сега са блокирани, да станат търгуеми. Държавата винаги е предопределяла решенията на общите събрания. Най-важното за останалите акционери е, че "мъртвите" ни на практика акции в БФБ ще станат търгуеми. Решенията на днешното събрание са трудни, но мисля, че са правилна стъпка. Жечко Димитров, представител на Българската стопанска камара Увеличението на капитала под условие не е в синхрон с добрата корпоративна практика за едно публично дружество и затова БСК гласува против това предложение. Нека държавата придобие мажоритарен дял след излизането на БФБ на борсата чрез търгово предложение към останалите акционери, така както е във всяка публична компания. Иван Георгиев, миноритарен акционер в БФБ Увеличението на капитала под условие е лош сигнал и непазарно поведение. Кой акционер ще дойде и ще инвестира на такава борса? Асен Ягодин, председател на съвета на директорите на БФБ - София Това увеличение на капитала под условие не е самоцелно. Това е първа стъпка към намирането на стратегически инвеститор, който ще развива оператора. Надяваме се да завършим годината с по-добри от миналогодишните резултати. Съкратихме значителна част от оперативните ни разходи, но големите ни такива са за търговската платформа XETRA, което ни тежи много, но за жалост по силата на сключения договор не можем да предоговорим условията заради кризата на пазара. Атанас Бойчев, изпълнителен директор на "Бета корп" Аз акционерите ще има много повече плюсове. Посредниците ще получат пазарна цена за своите акции, които към момента са оценени по цена на придобиване и ще имат възможност да ги търгуват. Това би довело до увеличаване ликвидността на борсовите посредници и същевременно ще подкрепи капиталовата им база. Освен това при намирането на стратегически купувач за държавния пакет той най-вероятно ще направи търговско предложение, при което акционерите ще имат възможност да излязат от позициите си. |