Във филма от 1987 г. "Уолстрийт" героят на Гордън Геко заявява, че алчността е хубаво нещо. Това негово мото се превърна в етикет за десетилетие, преминало в ексцесии за финансовия и корпоративния сектор. Това десетилетия приключи в края на 80-те години с кризата на пазара за заеми и спестовни продукти. Самият Геко беше вкаран в затвора.

Едно поколение по-късно продължението на "Уолстрийт" - което ще тръгне по екраните следващия месец - ни показва Геко, който излиза от затвора и се връща във финансовия свят. Неговото появяване съвпада с периода, в който балонът на пазара за рискови ипотеки е на път да се спука и така да даде начало на най-голямата финансова и икономическа криза от Голямата депресия насам.

Манталитетът от типа "алчността е хубаво нещо" е често срещан по време на финансови кризи. Но дали банкерите и брокерите, които станаха участници в ипотечната криза, са по-алчни от предшествениците им от края на 80-те години? Едва ли, защото алчността и липсата на морал са често срещани на финансовите пазари през годините.

Изучаването на моралните ценности в бизнес колежите едва ли ще промени този факт. Това обаче може да направи промяна в стимулирането на краткосрочни печалби и поемането на големи рискове. Банкерите и брокерите от сегашната криза действаха рационално, защото получаваха големи заплати и бонуси, когато работят със заемни капитали. Но това беше и почти пълна гаранция за фалит за много финансови институции. За да не се стига до такива ексцесии,

Първата е, че умните и алчни банкери винаги намират начин да заобиколят правилата. Втората е, че шефовете на финансови институции не могат да следят всичко, което се случва в компанията им - а всеки служител може да поема рискове. Третата е, че шефовете трябва да удовлетворяват интересите на акционерите. Изводът е, че всяка реформа на регулациите няма да успее да контролира възникването на пазарни балони, ако не се променят няколко фундаментални аспекта на финансовата система.

Първо, системата на възнаграждение на служителите трябва да се промени чрез регулации, защото самите банки няма да го направят от опасения, че ще изгубят най-добрите си банкери. По-конкретно - бонусите, базирани на средносрочни резултати, трябва да са с по-висок приоритет от бонусите, базирани на краткосрочни резултати. 

Второ, грешка беше да отменим старите правила, които изискваха строго разделяне на търговското банкиране от инвестиционното банкиране. Старият модел на партньорство, при който банките партньори имаха стимул да се следят една друга какви рискове поемат - притискаше банките към конкуренция, без да поемат безразборни рискове

Трето, финансовите пазари и финансовите компании се превърнаха във възел от конфликт на интереси, който трябва да бъде разплетен. Конфликтът на интереси е неизбежен, защото компаниите се занимават с търговско банкиране, инвестиционно банкиране, брокерска дейност, управление на активи, дялово инвестиране и други услуги, които се използват от всички заинтересувани страни в една сделка (последният пример с "Голдман Сакс" е само върхът на айсберга).

Освен това във финансовата система има огромни разногласия, защото заинтересуваните лица - например кредитори и акционери - не могат да следят дали интересите им се зачитат от мениджмънта на компанията. Разногласия има дори и между отделните групи големи акционери. Някои от тях умишлено притискат ръководството да поема рискове, защото те (акционерите) не рискуват нищо, за сметка на банката и нейните капитали.

Този е проблем е много обширен, защото малките акционери нямат директен контрол над управлението на компанията. Тези акционери се представляват от институционални инвеститори - пенсионни фондове и др. - чиито интереси и отношения са по-скоро свързани с компаниите, отколкото с нейните акционери. Ето защо финансовите кризи са и следствие от неспособността да се води добро корпоративно управление. Четвърто,

Алчността трябва да се контролира чрез страх от загуба и този страх започва от осъзнаването, че неразумните банки няма да бъдат спасявани. Системното спасяване на компании по време на финансовата криза - което все пак беше необходимо, за да се избегне тотален срив - задълбочи проблема с неразумното поведение. Не само че бяха спасени банките, които са твърде големи и важни, за да фалират, но и сега тези банки са дори по-големи. Ако една институция е прекалено голяма, за да фалира, тя трябва да се раздели на части.

Ако не направим тези радикални реформи, ще се появят други като Гордън Геко и Чарлс Понци (известен измамник от миналото). А заедно с всеки новопоявил се Геко, който е излежал присъдата си, ще се появят стотици по-алчни и безскрупулни от него.