Това е договорка между мениджърите и инвеститорите. Обикновено тези условия се уговарят при учредяването на фондовете и инвеститорът трябва да ги е прочел и приел, преди да вземе решение дали да вложи парите си. Моите наблюдения са, че най-разпространена е практиката таксите да бъдат фиксирани на база нетна стойност на активите или съответно собствен капитал, както и допълнителна такса за успех, която е обвързана с печалбата.

Всичко повече е въпрос на договорки. По-консервативен е методът с фиксирането на таксата към регистрирания капитал, който е приет в нашето дружество. Той не е толкова разпространен, защото не са много страните в Европа, в които има основен капитал. Там се говори повече за основен капитал. У нас е често разпространена практиката таксите да се фиксират спрямо активите плюс процент от печалбата, но тя варира с нюанси, тъй като това е отношение между инвеститори и управляващи.

Нормално е понякога при настъпване на събития това отношение да търпи ревизии. Кризата сама по себе си е достатъчно сериозно събитие, за да се стигне до подобни ревизии. Понякога драстична промяна в структурата на акционерите също е фактор в тази посока. В крайна сметка няма нищо вечно и всичко подлежи на ревизии. В устава на българските фондове за имоти най-често има само изискване за тавана на разходите за управление, но не и конкретика за това какви да бъдат те. Все пак се предполага, че обслужващите дружества могат да бъдат подменяни и да се стигне до нови договорки.

Има международни стандарти за управлението на фондове. Разбира се, в по-развитите страни те са едни, а в по-неразвитите - малко по-различни, и то не за друго, а заради по-високия риск в развиващите се държави, както и заради стойностния обем - примерно в България размерът на активите е много по-малък от този в Германия.

Стандартното правило в управлението на активите, било то на фонд за имоти или хедж фонд, е "2/20" - 2% от активите и 20% от печалбата. Ако има отклонения, те са в следната посока: един фонд може да взема такса 1% от активите и 25-30% от печалбата и обратното. Рисковият фонд е добър пример за това какво е справедливо - той е 7-10-годишен и няма печалба, докато не се продадат инвестициите. Ако се постави условие на фонд мениджъра да не печели, а само да му бъдат покривани разходите, мениджърът просто няма да се ангажира. Затова за рисковите фондове таксите за управление са по-големи.

Така е и за фонда в България, който ще бъде финансиран от "Джереми". Там таксата ще е до 3% първо от капитала на фонда, а след това 3% само от инвестирания капитал. Понеже България е по-рискова страна и размерът на фонда е по-малък, е логично таксите за управление да са по-високи. В някои фондове за имоти на борсата в София имаше спорове между акционерите, тъй като се стигна до промяна в акционерната структура и новите инвеститори просто решиха да си ги управляват по друг начин. Това си е тяхно право, но ако някой ме наеме да му управлявам активите, не бих отстъпил от златното правило.