Лични финанси 3: Въпроси и отговори

Лични финанси 3: Въпроси и отговори

Виждам, че напоследък излиза статистика на ЕЦБ, която показва, че лихвите по заемите между България и еврозоната са доста различни - у нас са много над средните за валутния съюз. На какво се дължи това?
Банко Банков
Причините за това са няколко, но основната е в думата риск. В България той все още е по-голям и това обяснява по-високите лихви както по кредитите, така и по депозитите. Това е отразено и в застраховките срещу фалит на страната (CDS), които са много над средните за държавите от еврозоната. Другата причина е скъпият ресурс, който набираха банките преди година-две - тогава депозитната война изстреля лихвите по влоговете и това рефлектира върху цената на заемите. Това, разбира се, са официалните аргументи на банкерите, но въпреки това те постоянно търпят критики, че образуването на лихвите в България е много неясно.
Неотдавна банките започнаха да публикуват и методите си, по които ги определят, но въпреки това те оставиха повече въпросителни, отколкото ясноти. В момента те използват базов лихвен процент (БЛП) + твърда надбавка, която не се променя. Самият БЛП обаче се образува от пазарен индекс + още една надбавка, която е трудно да се разбере как точно се определя. За разлика от България в еврозоната лихвите се определят на чисто пазарен принцип (Либор или Юрибор + надбавка) и се влияят от монетарната политика на Европейската централна банка. В момента основната й лихва е 1%, което няма как да не рефлектира и в по-ниски реални лихви по кредити и депозити. България пък е във валутен борд, което не дава право на централната банка (БНБ) да определя основен лихвен процент и оттам да влияе върху цените на заеми и депозити.
Факторите, които могат да повлияят в посока свиване на разликата между български и европейските лихви чрез понижение на местните, са няколко: стабилизиране на икономиката на страната и подобряване на макропазателите (много важна е бюджетната стабилност), връщането на доверието на чуждите инвеститори и, разбира се, фактор с водещо значение ще е приближаване на страната към еврозоната.
Имам бонова книжка от 1996 г. Акциите са внесени във фонд "Труд и капитал". Къде мога да търся дивиденти?
Исмигюл Ислям Салим
Бившият приватизационен фонд "Труд и капитал" е преобразуван в публичния холдинг "ТК - Холд". Акциите му се търгуват на Българската фондова борса, където свободно може се купуват и продават. През по-голяма част от годините след преобразуването си през 1996 г. компанията е разпределяла дивидент и до 2007 г. той е бил изплащан между септември и декември в края на съответната година през Интернешънъл асет банк.
Ако не сте си потърсили дивидента, можете да се свържете с "ТК - Холд", къде може да го получите. Давността на дивидента е пет години, тоест може да вземете дивидентите само от 2006 г. Справка в сайта на дружеството показва, че то е разпределяло дивидент за 1997 г. (0.13 лв. на акция), 1998 г. (0.265 лв. на акция), 1999 г. (0.117 лв. на акция), 2000 г. (0.117 лв. на акция), 2001 г. (0.082 лв. на акция), 2003 г. (0.091 лв. на акция) и 2006 г. (0.100 лв. на акция). За повече информация можете да се свържете с компанията на адрес: София, жк "Овча купел", бул. "Цар Борис III" №140, тел.: 02/855 11 70, 955 57 24. Информация за всички бивши приватизационни фондове може да намерите и на страницата на Кoмисията за финансов надзор - www.fsc.bg. Там може да разберете дали са закрити, или са се преобразували в холдинги.