Всичко започна година преди паметното за българския национален отбор по футбол световно първенство в САЩ през 1994. Истината е, че хората тогава не бяха съвсем готови за появата на подобно устройство. Цената ми беше висока, а реалното ми приложение като че ли не отговаряше на високите финансови очаквания на производителите. Не успях да събудя достатъчно интерес в големите телекомуникационни компании, за да се родят нови бизнес модели и пазар за умните телефони, но определено грабнах интереса на по-заможните мениджъри отвъд Атлантика.

 

 

Трябва да отбележа, че мобилните телефони еволюираха бавно през годините заедно с очакванията на потребителите и възможностите на безжичния хардуер. Жалон в историята на умните телефони безспорно е Nokia 9000 Communicator, който се появи през 1996, когато вече бях загубил популярността си.

През следващите две години финландският телекомуникационен гигант предложи на света серия телефони, които използват отворена операционна система и модерни за времето си бизнес функции. Софтуерната платформа позволяваше и инсталирането на разнообразни приложения върху "бизнес" апаратите. Появата на серията Communicator безспорно беше важна стъпка напред, но и тя не успя да се наложи достатъчно на масовия пазар.

 

Близо пет години по-късно на пазара излезе Palm Treo. Той притежава операционна система, позволяваща на външни програмисти и разработчици да създават софтуер за телефоните, които я използват.

Само година по-късно, през 2002 г., канадската компания Research in Motion започна продажбите на първия BlackBerry (5810) апарат. Това беше моделът, който прокара трайно идеята, че смартфонът е незаменим атрибут за всеки бизнес човек. Първият BlackBerry беше оптимизиран за безжична имейл комуникация, предлагаше връзка с офисните софтуери и даваше голяма комуникационна свобода на бизнес аудиторията. Затова и тогавашното юпи поколение толкова си падна по него.

 

Междувременно начинът, по който широката публика възприемаше смартфоните, все още беше като за нещо далечно, безполезно и безбожно скъпо. Но всъщност голяма част от ползвателите на мобилни комуникации все още считаха и изпращането на кратки текстови съобщения (sms) за излишна дейност, а мобилният интернет беше в своя много ранен, детски етап на развитие.

 

Последваха няколко години, в които технологиите напреднаха – появиха се по-мощни чипове, които изразходват по-малко енергия, по-евтини дисплеи с подобрени възможности за работа с допир, напреднаха и мобилните операционни системи.

iPhone, произведен от Apple, удари звучен шамар на големите телекомуникационни играчи. Това се случи през 2007 г. Тогава в рамките на дванадесет месеца на пазара се появиха два смартфона от ново поколение, ориентирани към широкия пазар - моделът на Nokia N95 и iPhone на Apple.

Предложението на Nokia дойде с 5 мегапикселова камера с автоматично фокусиране и светкавица, възможност за използване на 3G и WiFi свързаност и изход за телевизор. Днес всички тези способности са стандарт във високия смартфон сегмент. Финландският смартфон обаче беше буквално пометен от своя ябълков конкурент.

Телефонът на Apple от своя страна предложи иновативен дизайн, 3.5 инчов сензорен дисплей, възможност за 3G и WiFi свързаност, нова операционна система и най-вече изключително интуитивни менюта, позволяващи всеки да работи с него. Заедно с LG Prada и HTC Touch това бяха сред първите комерсиални апарати, които се управляваха изцяло чрез сензорен екран.

Първата генерация на популярния смартфон предложи и възможност за мултитъч комуникация (реакция на докосване на дисплея на повече от едно място), но в оригиналния си вариант не позволяваше външни от Apple разработчици да създават приложение за мобилното устройство. Скоро обаче това се промени и днес именно огромното количество приложения, създадени от външни програмисти, са един от най-големите плюсове на Apple в конкурентната смартфон среда.

 

Година по-късно се появи и операционната система за мобилни апарати, наречена Android. Тя е създадена от група хайтек и телекомуникационни компании, обединени от интернет гиганта Google. Първият телефон, който използва Android, беше HTC Dream, познат и като G1. След него само за две години се появиха десетки, дори стотици модели, работещи с тази операционна система. В групата на производителите се открояват компании като HTC и Motorola. Пазарните данни показват, че "армията на андроидите" вече убедително задминава по продажби iPhone.

 

Пътят, който телефоните извървяха, за да поумнеят до днешните "умни" нива, беше дълъг и труден. За сметка на това днес те са по-евтини, разполагат с операционни системи, позволяващи инсталирането на стотици хиляди разнообразни приложения, купуване и четене на електронни книги, извършване на електронни банкови транзакции, слушане на музика, гледане на видео, комуникиране през електронна поща, програми за чат като Skype, командване на домашни охранителни камери, дистанционно управление на промишлени предприятия и какво ли не.

Нещата толкова много се промениха от 1992 г. насам, че архаичният ми процесор не може дори да си представи до какви нива ще стигнат моите наследници в близкото бъдеще. Напоследък обаче дочувам слухове, че компютърни компании като Dell, HP, Acer и Asus влагат все повече средства в разработка на смартфони. Може би именно оттам ще дойде следващият етап в развитието на интелигентните безжични устройства.