Реален, достоверен, дежа вю
Реален, достоверен, увлекателен, комбинация между житейските теми и финансовите проблеми. В някои сцени - прекалено документален, а на моменти дори захаросан. В тази скала се движеха реакциите за продължението на филма "Уолстрийт" - "Парите никога не спят".
В края на миналата седмица "Дневник" събра представители на финансовата общност и бизнеса на специална прожекция ден преди официалната премиера на филма. Всъщност "Уолстрийт: Парите никога не спят" е много бързо реализиран филм - снимките започват на 18 септември 2009 г., първото му представяне е на фестивала в Кан в средата на май тази година, а от миналата седмица вече е по кината по света и в България - премиерата му почти съвпадна с втората годишнина от краха на "Леман брадърс" (15 септември). Фалитът на банката през погледа на Оливър Стоун беше и една от най-коментираните истории от филма след специалната прожекция.
"Филмът ми хареса много - направен е увлекателно, има баланс между житейско-философски теми и чисто финансово-пазарните. Актьорите са възхитителни. За мен ново лице е дъщерята на Геко (Уини Геко - в ролята Кери Мълиган - бел. ред.) и тя се справя отлично", коментира след филма Емил Аспарухов, директор финансови пазари в ИНГ банк България. Той признава, че първият "Уолстрийт" е повлиял много за кариерата му.
"В професионален аспект събитията в продължението са предадени достоверно и лесно се виждат приликите със случаи като "Леман брадърс" и "Беър Стърнс" - как влиятелните хора в САЩ не подхождат с еднакъв аршин към различните институции, които са в беда – приказката за "равните" и "по-равните".
Оценката, че филмът много добре отразява реалността, беше единодушна от гостите. За много от тях беше трудно да определят кой филм е по-добър - първият "Уолстрийт" или вторият.
"Просто всеки е актуален и уникален за времето си." Други обаче се разделиха на два ясни отбора: 1. феновете, според които лентата от 1987 г. не може да бъде надмината и продължението не е на същото ниво; 2. тези, които оцениха новия филм като много по-силен и добър от първия. При сравненията между двата се промъкваше и репликата "вече сме пораснали".
Заради безбройните препратки и истории, свързани с действителни лица и събития, финансисти определиха филма като нещо, вече видяно - дежа вю. "Филмът беше като стара лента, която вече съм гледал на живо в Ню Йорк през 2008 г.
Всичко е буквална истина. Интересна е и прогнозата за това, че възобновяемите енергоизточници ще са следващият балон. В момента в този сектор всички купуват, а продавачите са малко", коментира Виктор Манев, управляващ съдружник в консултантската компания ММС. Във филма главният герой Джейкъб Мур е специалист в търговията с акции на компании за зелена енергия.
"Не съм гледал първата част и някои детайли може би ми убягнаха, но сам за себе си този филм беше много приятен за гледане и доста интересен - досущ като живота... Уж доброто все побеждава злото, пък битката все продължава и продължава... Позамислих се и над идеята за времето като най-ценна стока.
Кризи се явяват една след една, а хората все повтарят същите грешки и май се сещат да отделят време за наистина важните неща чак когато стане твърде късно", коментира Станимир Василев, един от изпълнителните директори на "Изи асет мениджмънт".
Според други зрители във филма има известна доза преувеличение и сантименталност. "В някои моменти от филма има и леко преувеличаване на драматизма в сравнение с реалността, но все пак това е игрален, не документален филм и в никакъв случай не е слабост на режисьора и сценариста, напротив", смята Емил Аспарухов. "От посланията не съм напълно съгласен с темата за алчността – разбира се, че я има, но тя се преувеличава - донякъде от средствата за масова информация, а до много по-голяма степен от някои политици демагози, на които им е много удобно да посочат лакомията на банкерите и топ брокерите за основна причина за колапса. А в края на краищата къде са били същите тези политици и подчинените им органи за финансов контрол", коментира Аспарухов.
"Твърде документален спрямо първата версия с интерпретациите на реалните събития около "Леман брадърс" и "Беър Стърнс". Същевременно обаче имаше и твърде много романтика, която просто го прави един холивудски филм. Определено първата част беше по-интригуваща. Въпреки това те кара да се замислиш и да потърсиш четива по въпроса, като например ретроспекцията на бившия финансов министър Хенри Полсън", коментира шефът на един от големите български холдинги.
"Обикновен филм, нищо запомнящо се. Даже сега, няколко дни по-късно, в главата ми изплува само образа на Майкъл Дъглас и нищо от сюжета на филма или играта на другите герои", заяви Неделчо Спасов, другият изпълнителен директор на "Изи асет мениджмънт":
Според министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков: "Първият филм за мен беше много по-силен. Новият е малко преразказ на събития, които вече са се случили. Освен това ми се стори леко захаросан."
Заради разликите в очакванията и възприемането на филма имаше и коментари дали силата на информацията не изигра лоша шега на Оливър Стоун. Защото, ако с първия "Уолстрийт" той действително показа и разкри нещо непознато, до което трудно може да се добереш, събитията от последните години (отразени в продължението) се случваха пред нас в реално време по телевизията, интернет и вестниците.
Както коментира икономистът Нуриел Рубини, който има мъничка роля във филма (коментира финансовия колапс по телевизията): "Изненадващо ли е, че истински икономисти, банкери и герои от финансовия свят се появяват в игрален филм? Вече не. Реалността се оказа по-изненадваща и по-голяма фикция, отколкото всеки писател или сценарист би могъл да си представи."