В България делът на електроенергията от възобновяеми източници е достигнал 10% по данни на икономическото министерство. Макар да не са съгласни с точния процент (смятат, че е по-малък), в бранша за производство на зелена енергия също се говори за повишаващия се интерес към тях.

Вятърни централи с общо 380 мегавата мощност и слънчеви паркове с десетки мегавати от фотоволтаици разнообразяват енергийния микс. Само до преди няколко години тези показатели клоняха към нула. Още 100 мегавата предстои да бъдат завършени в близките месеци. Прогнозите за 2020 г. са смели – България може да инсталира 5200 мегавата само от ветрови електроцентрали, включително проекти в Черно море, показват анализите на Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ). Това е възможно, ако бъдат преодолени законовите неуредици и липсата на координация между ангажираните с отрасъла институции.

Много предприятия вече инвестират в технологии, намаляващи потреблението на енергия, а все повече жилищни блокове са оцветени от топлоизолациите. Само по линия на специалните кредити за енергийна ефективност от Европейската банка за възстановяване и развитие индустрията досега е инвестирала в 76 "мегаватови" проекта, спестявайки годишно над 330 000 мегаватчаса конвенционална енергия.

В това число са и 4 т.нар. когенерационни инсталации, които превръщат досега пропиляваната топлина от централите в близо 70 000 мегаватчаса електроенергия. Чрез тези кредити на ЕБВР те спестяват годишно около 230 000 тона въглеродни емисии. Някои предприятия се възползваха и от международната търговия с парникови газове, привличайки чужди капитали в енергоспестяващи технологии срещу квоти за спестените така парникови газове. Такива проекти заработиха в "Агрополихим Девня" и "Биовет", в топлофикациите на София, Варна, Велико Търново и Бургас.

Екологично чистите храни и продукти за битова употреба постепенно излизат от графата на луксозните стоки. През последните пет години пазарът на биопродукти в Европа расте с двуцифрени стойности според данните на британската компания "Органик монитор". Ситуацията в България е същата, но в по-малки мащаби и дори изглежда, незасегната от финансовата криза. През 2008 г. оборотът от продажби на биопродукти е 8 млн. лв., а за 2009 г. той е надхвърлил 10 млн.

Всички големи хранителни вериги вече имат щандове за биохрани, увеличават се и специализираните магазини. За последните две години асортиментът от 1400 продукта е стигнал до над 2400. Нараства и търсенето на биокозметика. Броят на фирмите, занимаващи се с внос и дистрибуция, пък се е утроил през последните няколко години. А двойно се е увеличил броят на фермерите, който се занимават с биологично земеделие и животновъдство. За 2009 г. са регистрирани 316 биопроизводители, а от началото на 2010г. са подадени още 50 заявления.

Досега 2010 г. е донесла на фирмите, занимаващи се с устойчив туризъм, 13.5 млн. лева приходи. Към тази категория спадат приключенският, екологичният и селският туризъм, уточняват от Българската асоциация по алтернативен туризъм.

Идеята на устойчивите туристически услуги е да сведат до минимум човешкия отпечатък върху околната среда, който обикновено туристите оставят. Устойчивият туризъм има потенциал и е възможно да пазарният му дял да надхвърли 5%, оценяват от БААТ.

Дългоочакваното участие на България в международната търговия с квоти на парникови газове започна тази пролет и продължи само 3 месеца, защото в края на юни ООН отне акредитацията на страната заради некачествено докладване на емисиите. За този кратък период българският бизнес е продал в чужбина 9.4 млн. европейски квоти, показват данни на Изпълнителната агенция по околна среда. Това е приход от около 140 млн. евро за фирмите, успели да осъществят сделки.

Преди България да бъде временно извадена от търговията, правителството дори включи в пакета си антикризисни мерки евентуалния приход от излишните държавни квоти по Протокола от Киото, с които България разполага. Той се изчисляваше на около 500 млн. лв. за година и трябваше да се използва за финансиране на енергийната ефективност в сградите. Министерството на околната среда ще се опитва да възстанови акредитацията до края на годината.

Рециклирането на отпадъци от опаковки в страната вече доближава 50%. Това сочат годишните доклади на четирите по-големи колективни организации на фирмите за работа с опаковките. За сравнение, през 2004 г., която беше първата, в която те имаха задължителни цели за постигане на определен дял, се рециклираха малко над 20% опаковките.

През 2009 г. фирмите, членуващи в "Екопак", "Екобулпак", "Репак" и "Булекопак", които плащат за събирането на опаковките от техните продукти, са пуснали около 254 000 тона опаковки – от стъкло, метал, хартия, пластмаса, дърво и др. От тях са били рециклирани близо 125 000 тона. По-голямата част от рециклираните отпадъци засега идват от промишлеността и големите търговски вериги, с които организациите имат договори.

Малка част – не повече от 20% от полезния отпадък, е от цветните контейнери за домакинствата в градовете. Жителите на повечето населени места вече имат достъп до такива, но навиците да се хвърля разделно все още на са се формирали.