След месеци на срив, банковата система в Централна и Източна Европа започва да показва признаци на стабилност. Ликвидността в сектора е добра и нито една финансова институция не се изтегли от пазарите или фалира.

Несигурността обаче остава. Кредитните портфейли са под натиск в повечето пазари и ще продължават да оказват негативен ефект върху печалбите.

Банките в региона работят усърдно, за да възстановят капиталовите позиции и печалбите си. Оперативните маржове и печалби в повечето случай са над средното равнище.

Най-добрите финансови институции вече се приготвят за различните реалности на пазара, посрещайки изискванията на различен вид клиенти, като в същото време се нагаждат към неизбежните по-строги регулации, отбелязва в анализ A.T. Kearney.

Успех в новото поколение банкиране ще пожънат онези, които най-добре преодолеят петте предизвикателства пред индустрията за идните години:

- Да се справят с новия тип банкови клиенти

- Да подготвят нов подход към управлението на риска

- Да спазват новите вътрешни и външни регулаторни правила

- Да използват модерните технологии, за да подобрят ефективността си

- Да постигнат точната печалба, за да привличат нужното им количество капитал на атрактивна цена

Нека погледнем предизвикателствата по-отблизо

Светът ще претърпи огромни промени през следващото десетилетие. Демографските, социалните и технологичните фактори ще променят нуждите и предпочитанията на банковите клиенти. Обслужването на новите потребности ще изисква нови услуги и образоване на потребителите.

Спадът на доверието към банките в световен мащаб ще принуди финансовите институции да обърнат голямо внимание на подобряването на имиджа си. Депозитните бази в повечето страни от региона вече са над предкризисните равнища, което показва, че доверието се е възстановило до голяма степен.

Как могат банките да обслужват тези различни сегменти, отчитайки печалби?

Трябва да се подобри ефективността на обслужване, да се гарантира най-добрата IT инфраструктура. Банките трябва да се нагодят към желанията на потребителите да използват повече електронни продукти и услуги и да поддържат близки отношения с тях.

С въздействието на икономическото забавяне върху предлагането на финансови услуги, банките зависят от структурните промени и конкурентността в сектора, както и от начините, по които изкарват нови продукти на пазара. Ликвидността в банковия сектор в момента е адекватна и дори висока. Защо тогава това не важи за икономиките, корпоративните клиенти и правителствата?

Основните причини са две: поведението на банките и търсенето на кредити от страна на клиентите. Банките са по-предпазливи при отпускане на заеми в сравнение с годините преди кризата. Някои институции притежават портфейли, които изискват специално внимание и затова фокусът се изменя от предлагане на кредити към събирането им.

Банките в ЦИЕ трудно се сдобиват със свеж капитал, което означава, че те растат по-бавно. От другата страна са клиентите, които също са по предпазливи при теглене на кредити. Трябва да се обмислят редица фактори.

Регулаторите обмислят мониторинговите си практики и това може да доведе до нови счетоводни и капиталови стандарти и дори до преструктуриране на цялата финансова система.

Фокусът е върху няколко основни насоки: ограничаване на осчетоводяването спрямо пазара (mark-to-market); определяне на капиталова адекватност за кредитни и ликвидни провизии и разпределяне на капитала в различни банкови области.

Възможно е регулаторите да изискат информация за провизиите на всяка банка и на база на тази информация да ограничават риска.

Информационните технологии и инфраструктура, покриващи управлението на риска, процеса на кредитиране и др., все още не са развити до край, което означава, че все още има голям потенциал за съкращаване на разходите.

Мениджърите трябва да поработят върху процеса по отварянето на нови сметки, който до голяма степен се осъществява на място. В страните с високо разпространение на високоскоростен интернет, около 80% от потребителите използват интернет банкиране. Индустрията трябва да използва пълния капацитет на новите технологии.

Употребата на интернет банкиране в ЦИЕсе различава за различните държави. Банките в региона трябва да подобрят качеството на предлаганата услуга.

Петото, и може би най-сериозно предизвикателство е завръщането към устойчиви печалби. В края на кризата се появява въпроса какви печалби можем да очакваме през следващите няколко години? Достатъчно ли е наличието на печалба за осигуряване на достъп до свеж капитал? Трябва ли правителствата да приемат специални данъчни облекчения за банките?

Отговорите на тези въпроси не са еднозначни. Засега не е ясно каква доходност може да се очаква. С възстановяване на икономиката, допълнителните капиталови изисквания могат да понижат доходността и да отблъснат инвеститорите. Индустрията се нуждае от висока възвръщаемост от инвестициите си, но докато не получим яснота относно размера на загубите от кредити, не можем да я предвидим.

Банките в региона отчитат стабилни и дори високи оперативни печалби. Те обаче продължават да заделят огромно количество провизии, поради нестабилността на пазарите. Докато икономическата обстановка е несигурна, печалбите на банките ще останат под натиск, а инвеститорите ще се въздържат да инвестират в сектора.

В момента цел легион сериозни банкери се опитват да заздравят индустрията. Те се опитват да възстановят печалбите си, но клиентите им изискват нови инвестиции. Специализацията на отделните сегменти, развитието на новите технологии и трансформацията в по-икономични институции трябва да помогнат на банките в близкото бъдеще.