Молдова е най-бедната държава в Европа. Паричните преводи от емигрантите драстично се понижиха, след като Русия навлезе в рецесия и самата Молдова изпадна в тежко икономическо положение. Възстановяване може да настъпи след години. Напредъкът в структурните реформи е бавен, но правителството полага усилия да подобри бизнес климата. Държавният сектор преобладава в икономиката и е много по-голям отколкото в съседните държави.

Икономическото възстановяване в голяма степен зависи от земеделието. В страната се отглеждат основно плодове, зеленчуци, грозде и тютюн. През 2009 г. аграрното производство нарасна. Прехраната на половината от населението на страната зависи от земеделието, което все още в голяма степен е в ръцете на държавата. Износът на вино се възстановява след спор с Москва, довел до временно прекратяване на доставките за Русия.

Леката индустрия се състои основно от компании за текстил и потребителски стоки. Ниските разходи за работна ръка им осигуряват конкурентно предимство. Освен това Молдова разполага със скромно развита химическа промишленост. Съществуват признаци за прехвърляне на ресурси и заетост към преработвателния сектор (предимно текстилни фирми), който е облагодетелстван от ниските разходи за работна ръка.

Напредъкът в структурните реформи е бавен. Въпреки усилията да се опрости даването на лицензи и регистрирането на фирми, няма съществени подобрения в бизнес климата. Официалните лица се надяват да се ускори приватизационната програма. Пред приключване е продажбата на голяма банка. Данъците върху корпоративните доходи бяха намалени и беше направена данъчна амнистия. Тези мерки отчасти имат за цел да стимулират привличането на преки чуждестранни инвестиции. Подготвят се други реформи за подобряване на инвестиционния климат.

Въпреки че правителството планира да намали заетостта в публичния сектор до 2010 г., неотдавна то съществено повиши заплатите в него.

Правителството оповести списък от фирми, които смята да приватизира, но намесата в частния сектор, включително официалните и неофициалните ограничения върху износа на някои селскостопански стоки, продължават да пречат на реформите. Корупцията е широко разпространена, а управлението е слабо.

Преди глобалната рецесия икономиката на Молдова нарастваше, въпреки че споровете с Москва забавяха напредъка. Страната беше особено тежко засегната от световния икономически спад. Износът и чуждестранните инвестиции намаляха. Трансферите на емигрантите традиционно бяха неколкократно по-високи от преките чуждестранни инвестиции и са сред най-високите в Централна Европа, но през 2009 г. и те спаднаха.

БВП се понижи с изненадващите 8% през първата половина на 2009 г., докато вътрешното потребление се сви още по-бързо. Бедността и безработицата нараснаха. Емиграцията от страната продължава бързо да се увеличава. Според оценки на правителството над 500 000 души са напуснали страната, за да работят в чужбина – в Западна Европа или в Русия.

Икономиката се сви с 9% през 2009 г. и през настоящата година не се очаква растеж. Търсенето зависи основно от инвеститорския интерес и от енергичната инвестиционна програма. Молдовската икономика е особено конкурентна в промишленостите с ниска добавена стойност като текстила.

Заради срива на икономиката дефицитът по текущата сметка намаля до 11.8% от БВП през 2009 г. Очаква се той да нарасне отново с възстановяването на икономическата активност и ще продължи да бъде сериозна заплаха за развитието на страната.

Цените са по-високи от средните за района. Неблагоприятните ефекти от сушата попречиха на усилията за овладяване на инфлацията. Публичният сектор на Молдова продължава да доминира в националното стопанство и остава значително по-висок отколкото е в съседните държави.