Възстановяването на сръбската икономика през 2010 г. ще е крехко. Комбинацията от спад на емигрантските пари (парите, които сръбските емигранти пращат на близките си у дома) и спад на преките чуждестранни инвестиции ще означава сериозен проблем за финансирането на дефицита по текущата сметка.

Намаляването на държавните разходи вероятно ще доведе до свиване на бюджетния дефицит. От 1990 г. насам населението на Сърбия намалява и остарява.

Преминаването към косвени данъци почти е приключило. Акцизите върху алкохола и тютюневите изделия бяха повишени, а пенсиите на държавните служители ще бъдат замразени. Регулацията на бизнеса предстои да бъде опростена, като целта е да стане по-изгоден бизнесът в Сърбия. Реформата на пенсионната система най-накрая започна. Вероятно ще е необходимо и увеличение на ДДС, за да се укроти увеличението на бюджетния дефицит.

Намесата на държавата в бизнеса беше намалена, а заетостта се увеличи. Въпреки това онези предприятия, които все още са държавни, продължават да работят на загуба.

Сърбия планира да ускори процеса на приватизация на държавните дружества, но стойността на някои от компаниите, които ще бъдат раздържавени, е спорна. Постепенно държавата иска да излезе и от участието си в банките.

 

Икономиката на Сърбия се радваше на растеж от средно над 5% всяка година за периода между 2004 и 2008 г. Белград успя да привлече някои от най-големите инвестиции в Югоизточна Европа. През този период активността в частния сектор се увеличи значително.

Но до края на 2008 г. темпът на икономически растеж на страната се забави забележимо, а през 2009 г. се стигна до рецесия. Износът, вносът и промишленото производство се сринаха с двуцифрени стойности през изминалата година. Ръстът на кредитирането секна, а динарът се обезцени. За 2009 г. Сърбия отчете спад на БВП от 2.9%. В отговор правителството излезе с антикризисна програма, оценена на около 3 млрд. евро.

За 2010 г. Сърбия очаква икономически растеж от 2%. Инфлацията би следвало да намалее до 4.8% тази година, а инвестициите и износът - да се увеличат.

Това ще стабилизира до известна степен икономиката, но все още малкият размер на частния сектор ограничава потенциала за растеж на икономиката. През последните няколко години емигрантските пари формираха около 17% от БВП на Сърбия, но през 2009 г. притокът им намаля рязко. Това оряза разходите на домакинствата и потреблението.

Дефицитът по текущата сметка на Сърбия ще нарасне до 8.2% от БВП тази година и през 2011 г. вероятно ще продължи да расте. Тази нестабилност оставя икономиката под сериозен риск от външни шокове. През 2009 г. безработицата стигна 16.1%, а за тази година се очаква да продължи да расте до 18% от работната сила.

Ситуацията на трудовия пазар е усложнена допълнително от факта, че ръстът в заплатите надвишава този в ефективността на труда. Само 52% от работоспособното население на Сърбия е регистрирано като трудово заето.