Острият икономически спад в страната започна през 2009 г., а очакванията са рецесията да продължи поне до 2011 г. Ръстът на продуктивността е слаб, което прави компаниите неконкурентни на международните пазари, точно когато членството й в Европейския съюз увеличава конкуренцията. Частното потребление се сви през 2009 г. и се очаква спадът да продължи през 2010 г. Междувременно населението намалява и застарява.

България има потенциала да стане основен износител на земеделска продукция в Централна Европа, но фермите й са непродуктивни и слабо финансирани.

Земеделието допринася за 6.6% от БВП. Субсидиите от ЕС бяха възобновени през 2009 г. след спирането им година по-рано поради злоупотреби. Евросубсидиите, равняващи се на 1.7% от БВП, ще достигнат до българските производители през идните 3 години. Производството на пшеница на страната намяля с около 20% през 2009 г.

Промишленият сектор отчете сериозно понижение през 2009 г. Най-силно засегнати бяха индустриите, произвеждащи метални изделия. Местните поделения на чужди компании понякога остават без капитал поради слабото кредитиране и спадът в продажбите на дребно. Перспективите пред туризма са добри, особено по черноморското крайбрежие. Секторът обаче отчете спад през 2009 г.

Капиталовите потоци пресъхнаха през 2009 г., а БВП се сви с 5%. Това е първият спад от икономическата криза в страната през 1996 г. В следствие от рецесията, съотношението дълг към БВП започна отново да се увеличава. България ще се нуждае от повече от 20 години, за да постигне две трети от средния за ЕС приход на глава на населението.

Не се очаква българската икономика да се възстнови от рецесията през 2010 г. Въреки че растежьт ще се завърне през идните години, той няма да достигне досегащните си равнища в средносрочен план. Частното потребление намаля с 7.3% през 2009 г.

През 2010 г. се очаква нов спад от 0.7% поради нестабилността на пазара на труда. Увеличените разходи за инфраструктурни проекти (основно със средства на ЕС) трябва да помогнат за стабилизиране на икономиката през 2011 г. Очаква се безработицата да се увеличи до 7.8% през 2010 г. от 6.8 на сто за предишната година.

Правителството планира да запази 150 хил. работни места със средства от бюджета, но съкращенията, особено в строителния сектор, са огромни. Заплатите в публичния сектор бяха замразени през 2010 г.

Дефицитът по текущата сметка нарасна значително през предишните няколко години, поради заздравяването на вътрешното търсене.

През 2008 г. той се равняваше на 24% от БВП, но намаля до 9.4% през 2009 г. Очакванията за настоящата година са показателят да намалее допълнително до 6.3% и да се задържи на това равнище в средносрочен план.

Навиците на българските потребители се промениха кореднно за периода 2004 - 2008 г., тъй като редица международни вериги отвориха магазини в страната. Така традиционните малки магазини отчетоха огромен отлив на клиенти.

Растежът в средносрочен план ще остане под нивата си отпреди кризата. Големият външен дълг и икономическата несигурност в региона са сред основните рискове за страната. Растежът ще се забави поради спад в капиталовите потоци и възможен край на инвестиционния бум.

Правителството все още се надява икономиката да реализира растеж от повече от 5% на година, след като настъпи устойчивото възстановяване. Това може да бъде постигнато при наличие на по-висока продуктивност, по-бавен растеж на възнагражденията и възстановяване на инвестиционните потоци.

Макроикономическата политика не трябва да залага толкова на имотния сектор и строителството, а да се преориентира към износа и развитието на нови индустрии.

Раждаемостта в България е една от най-ниските в света. Населението намалява и старее бързо, което озна    чава, че увеличаване в броя на работещите е ограничено. Ситуацията на пазара на труда ще става все по-усложнена, като в някои индустрии ще има недостиг на работна ръка. Това ще доведе до по-бързо увеличение на възнагражденията в бъдеще.