Голяма част от икономиката все още е под контрола на държавата. Словения е сред най-силно засегнатите от застаряването на населението европейски държави.

Държавата играе основна роля в икономиката, като правителствените разходи се равняват на около 45% от БВП. Приватизацията се движи бавно. Повечето от големите компании в страната са собствност на държавата, а само една трета от банковите активи се държат от чуждестранни финансови институции.

Беше постигнат известен прогрес в банковия сектор, тъй като новите регулаторни изисквания увеличиха интеграцията на местните компании от сектора на международната сцена. Данъците бяха понижени, но остават високи за местните стандарти.

Разходите на държавата за заплати в публичния сектор са високи. Ръстът на заплатите изпреварва този на продуктивността. Правилата на трудовия пазар се определят от огромни синдикати, които имат по-голямо влияние в сравнение с останалите страни от региона.

Tрудовият пазар остава прекалено регулиран и ръстът на продуктивността е слаб. Правителството понижи корпоративния данък до 20% през 2010 г.

За 2010 г. се очаква ръст на БВП от 1.1%. Прогнозата в средносрочен план е растежът да се ускори. Местното търсене ще се възстановява бавно. Реалното повишение на показателя ще достигне едва 3.2% през 2010 г. и ще се понижи отново, преди да се стабилизира на 3.7 на сто през 2014 г.

Публичните инвестиции в инфраструктурни проекти, особено в пътища и магистрали, ще са важен източник на растеж в средносрочен план. Подобренията в железопътния транспорт обаче ще струват около 30% от БВП през следващото десетилетие.

Разходите за труд се увеличават стабилно, понижавайки конкурентността на страната в международен план. Производителността пък намалява в почти всички сектори. Безработицата за 2009 г. се равнява на 5.7%, а за 2010 г. се очаква ръст до 7.1 на сто. Не се очаква спад преди 2011 г.

Слабото местно търсене в комбинация с благоприятно движение на цените на суровините водят до спад в дефицита по текущата сметка на страната. Той ще достигне до 1.5% от БВП през 2010 г. и ще намалее до около 1.2% през 2011 г.

Нетният външен дълг расте поради увеличаващата се задлъжнялост на домакинствата и на компаниите. Задълженията на населението се равняват на 30% от БВП, което е много по-малко от средното за еврозоната.

Фирмите обаче имат много по-големи дългове, което ги прави уязвими на нестабилността на финансовите пазари. Бюджетният дефицит на страната нарасна до 5.7% от БВП през 2009 г. от едва 1.7% за предходната година.

Възстановяването ще е слабо, но за периода 2011 - 2014 г. се очаква реален растеж от 2 до 4%. Растежът може да бъде забавен от рязкото увеличение на правителствения дълг. Той се равняваше на 22.5% от БВП през 2008 г., но се очаква да нарасне до 48% през 2011 г.

Щедрите социални облаги при пенсиониране намалиха участниците на трудовия пазар. Населението на Словения е сред най-бързо застаряващите в Европа. Тези два факта заплашват устойчивостта на възстановяването в дългосрочен план. Запланувана е реформа в пенсионната система.