Хърватската икономика ще отчете малък или никакъв растеж през 2010 г. Малко вероятно е пълното й възстановяване да настъпи преди 2012 г. Дисбалансите в икономиката я правят много уязвима на нови външни шокове. Дългът на домакинствата като процент от БВП е един от най-високите в Централна и Източна Европа. Регионалните различния в приходите се увеличават, като централните и източните региони на страната изостават.

Хърватия изоства от съседите си по създаване на привлекателна бизнес среда, а повечето важни реформи се бавят. В краткосрочен план водещо за икономическите и структурни политики на страната ще е членството й в Европейския съюз. Приватизацията трябва да бъде ускорена, а публичната администрация - модернизирана. Трябва да се предвидят допълнителни разходи, свързани с членството й в ЕС. Последният напредък на Хърватия е частичното раздържавяване на националната петролна и телекомункационна компания.

Според основните икономически показатели, през последното десетилетие Хърватия се справя по-добре от България и Румъния. Икономиката е отворена за търговия и външни капиталови потоци, а приватизацията е напреднала, въпреки че е малко неравномерно разпределена. Отвореността на икономиката я направиха особено уязвина на рецесията в региона и реалният й брутен вътрешен продукт се сви с 5.8% през 2009 г.

Бурният растеж на кредитирането увеличи значително задлъжнялостта на домакинствата и компаниите. Банковата система беше приватизирана, но държавната доминация в реалната икономика остава. Дългът на населението се равнява на повече от 80% от БВП.

Големият публичен сектор забавя растежа. В публичните агенции и компании не се поддържа стриктна финансова дисциплина, а държавните помощи в различни форми са най-големите за ЦИЕ. Безработицата е висока, а реалните възнаграждения на много работници са далеч от нивата им през 1990 г. Спестяванията са по-малки в сравнение със съседните държави и продължиха да намаляват през последните няколко години.

Очаква се реалният БВП да нарасне с едва 0.2% през 2010 г. Търсенето на износа на страната ще продължи да е слабо до края на годината. Пълно възстановяване не се очаква до 2012 г. Безработицата се равняваше на 9.3% в края на 2009 г., но прогнозите са, че ще достигне 9.8% през настоящата година. Показателят ще остане висок в краткосрочен план.

Местното търсене ще продължи да е основен двигател на растежа, въпреки че ще остане под предкризисните си равнища. Потреблението е ограничено от високата задлъжнялост. Дефицитът по текущата сметка достигна 5.6% от БВП през 2009 г. поради спад на вноса и износа. Очаква се допълнителен ръст до 6.3% през 2010 г. Външният дълг на Хърватия също е сравнително висок - 83% от БВП за 2009 г. или два пъти по-голям от стойността на експорта. Тези дисбаланси правят страната много уязвима на външни шокове.

Ръстежът ще се завърне в средносрочен план, но не се очаква да достигне равнището си отпреди кризата. Конкурентността на износа на страната остава под въпрос.

Правителството прие мерки за ограничаване на дефицита в пенсионната система, който в момента се равнява на 1.2% от БВП. Очаква се той да бъде запълнен до 2013 г. Това трябва да спомогне за увеличаване на местното търсене.