Дънкан Нидерауер, главен изпълнителен директор на NYSE Euronext, и Людвик Соболевски, главен изпълнителен директор на Варшавската фондова борса: България има остра нужда да преосмисли бъдещето на фондовата си борса

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Дънкан Нидерауер, главен изпълнителен директор на NYSE Euronext, и Людвик Соболевски, главен изпълнителен директор на Варшавската фондова борса: България има остра нужда да преосмисли бъдещето на фондовата си борса

Дънкан Нидерауер, главен изпълнителен директор на NYSE Euronext, и Людвик Соболевски, главен изпълнителен директор на Варшавската фондова борса: България има остра нужда да преосмисли бъдещето на фондовата си борса
През юли Варшавската фондова борса  (ВФБ) подписа стратегическо споразумение за технологично сътрудничество с NYSE Euronext. Варшава няколко години търси правилния бизнес модел за развитие и утвърждаването си на като основен оператор в Централна и Източна Европа. Като част от стратегията за развитие на пазара през ноември тази година полската борса стана публична и успя да се нареди сред лидерите по първични предлагания в Европа и света. За бъдещето й като борса и новите насоки на развитие на капиталовите пазари разговаряме с изпълнителните.*
- Aко искаме да разглеждаме още възможности за развитие в регионa, то ще е заедно с ВФБ

- Дяловата консолидация остана в миналото и процесът ще премине по-скоро в регионално и технологично сътрудничество

- Инвеститорите предпочитат един вход към възможно по-голям пул от инвестиционни активи вместо влизането по различен начин на различни пазари
През юли подписахте споразумение с варшавската борса за технологично партньорство. В какви други сфери може да си сътрудничите с полската борса?
- Дънкан Нидерауер (Д.Н.): Първата и най-важна сфера на сътрудничество е осигуряването на модерна технология за търговия на полската борса. Системата ни е много повече от един огромен двигател за сделки. Тя дава достъп до нашата база с клиенти и инвеститори по цял свят, което означава, че за тях ще е много по-лесно не само да се свържат в ВФБ, но и да я използват като хъб за целия регион.
Например много от нашите клиенти искат да търгуват на пазарите в този регион, но не като се свържат с всеки поотделно. Те приоритетизират регионите и чрез Варшава ще имат достъп до цяла Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Според мен това ще е много важна стъпка в нашето сътрудничество. По този начин ще можем да доближим клиентите си от други региона до ЦИЕ. А те на практика могат да избират от глобален пул от инструменти - тъй като само на борсите ни са листнати компании от над 60 страни.
Друга потенциална сфера на сътрудничество за нас е връзката с малките и средните компании по модела на алтернативния сегмент във Варшава - NewConnect. Според мен в тази област има много какво да се направи, тъй като и ние имаме вече една голяма база от малки компании. А според мен именно малките компании ще са тези, които ще задвижат глобалната икономика. Веднага щом светът започне да се отърсва от кризата, те ще са тези, които ще създават нови работни места.
Какво мислите за процеса по листването на ВФБ и последващата продажба на мажоритарен дял в нея след две години? Бихте ли си купили акции и имат ли интерес към мажоритарен дял?
- Д.Н.: Всеки трябва да се фокусира върху собствените си бизнес планове и да действа според тях. Що се отнася до закупуването на дял, мисля да не коментирам, за да няма излишни спекулации.
Можем ли да приемем, че партньорството на NYSE Euronext с ВФБ е нова стъпка или началото на нова вълна на консолидация в сектора, след това, на което бяхме свидетелите преди около две-три години? Тогава NYSE придоби Euronext. Имате ли интерес за сътрудничество с други финансови центрове в Европа, с които в момента все още нямате общ бизнес?
- Д. Н.: С това наше сътрудничество намерихме правилния партньор за работа с региона на ЦИЕ, така че ако искаме да разглеждам още възможности за развитие в този регион, то ще е заедно с ВФБ като наш партньор. Ако погледнем в глобален мащаб обаче, през последните 10-15 години фондовите борси по света преминаха през масивна консолидационна вълна и сега дойде моментът, в които подходът на сътрудничество е чрез партньорства на технологично ниво.
Имаме такива вече в Латинска Америка, Азия и Средния изток. Така че във всеки от тези региони търсим по-скоро подходящия си технологичен партньор, отколкото обект за дялово участие. Според мен оттук нататък дяловата консолидация остана в миналото и процесът ще премине по-скоро в регионално и технологично сътрудничество.
Къде бихте позиционирали Българската фондова борса в момента в региона, след като допреди години тя беше сериозен съперник на големите регионални борси при броя на първичните публични предлагания?
- Людвик Соболевски (Л.С.): Трудно ми е да коментирам в момента нивото на развитие на местните борси в региона, тъй като почти винаги изникват някакви загатвания за нашата собствена регионална стратегия и постижения. И това е така, защото сме в процес на първично публично предлагане.
Въпреки това обаче за мен е ясно, че Българската фондова борса е изправена пред острата нужда да преосмисли бъдещето си. Ние от ВФБ го правим постоянно и мисля, че развитието в тази сфера в тази част на Европа ни дава доста материал за размисъл, особено когато става въпрос за възможности за консолидация на пазари или пазарни оператори.
Как бихте коментирали конкуренцията между Варшавската и Виенската фондова борса?
- Д.Н.: Според мен Виена, изглежда, прилага стратегия, подобна на доста оператори в различни региони. Тя вече направи съществени инвестиции в други близки оператори и, изглежда, има същия подход като нас в опита си да ги качи на същата технологична платформа. Според мен има смисъл в подобна стратегия, защото се събира ликвидността на едно място.
В общи линии обаче подходът на Виена е придобиването на няколко борси, които са слабо обвързани с една търговска платформа, докато ние искаме да предлагаме възможно повече различни инвестиционни класове, защото смятаме, че ако има инвеститори, които се интересуват от Източна Европа, те надали ще се радват, ако трябва да се свързват с всяка борса поотделно.
Л.С.: Аз лично нямам съмнение, че инвеститорите предпочитат да направят общ вход към една платформа, предлагаща огромен пул от инвестиционни активи, вместо да влизат по различен начин на пазарите, за да разпределят средствата си за инвестиции. Мога да потвърдя, че ВФБ се стреми да осигури на своите инвеститори и инвестиционни посредници именно един интегриран пазар, защото те предпочитат ликвидния пред неликвидния пазар, дълбокия пред плиткия и т.н.
Какви са плановете на ВФБ за развитие в региона и по-конкретно за борсите, в които тя вече има дял (Sibex - Румъния, и Innex - Украйна). Ще промени ли по някакъв начин плановете на ВФБ това партньорство с NYSE Euronext?
- Л.С.: Стратегията на ВФБ е да бъде не просто един локален пазар, но и мрежа от посредници, които привличат не само местни инвеститори, а и такива извън границите му. Това е приоритетът ни още от 2006 г. и оттогава сме напреднали съществено. Като цяло обаче нашата основна цел е да представляваме пул от активи не само от местната полска икономика, ами от целия ЦИЕ регион.
Това може да се постигне само чрез няколко инструмента, като например ние сме изключително активни по отношение на другите пазари и много близки до настоящите и потенциалните ни клиенти. Освен това ще продължим да разширяваме мрежата и връзките си в инвестиционни посредници от различни страни. Искам ясно да поясня, че партньорството ни с NYSE Euronext е сложно, но смятаме, че ще ни помогне да изпълним стратегията ни.
Смятате ли, че наложените нови финансови регулации заради кризата ще вразумят банките по отношение на поеманията от тях риск? Ще промени ли това вашия начин на правене на бизнес?
- Д.Н.: Не мисля, че ще има директен ефект върху дейността на фондовите борси, но ще има съществен такъв върху бизнеса с технологична инфраструктура за търгуване с финансови инструменти. Трябва обаче да се имат няколко неща предвид. Финансовата реформа в САЩ току-що беше подписана. Тя задава рамка, която ще се въвежда от регулаторите с години.
Просто това упражнение по писане на новите правила и прилагането им в действителност ще отнеме доста време. Ясно е обаче, че новите капиталови изисквания ще променят начина на определяне на капитала спрямо поемания риск. Това ще има много по съществен ефект върху това как банките се препозиционират и променят бизнес модела си.
Тези промени обаче нямат да ударят обемите на търговия, а по-скоро ще оскъпят начина по който финансовите институции правят бизнеса си. Затова виждаме бизнес възможности в предлагането на инфраструктура, не по-различна от сътрудничеството ни с ВФБ например, която просто ще оптимизира дейността им. Просто банките ще търсят все повече капиталово ефективни начини да оперират.
Какво е мнението ви за търговията на късо. Това е едно от нещата, които Европа искаше да забрани по време на кризата? (Търговията на късо е продажбата на взети назаем от брокера ценни книжа с убеждението, че стойността им ще се понижи. Инвеститорът продава книжата на високата им цена, чака тя да се понижи. След това ги купува на ниската цена и ги връща на брокера, като прибира печалба от разликата в цената.)
- Д.Н.: Аз търгувам от близо четвърт век, така че съм доста наясно какво се случва на пазара. Моето лично мнение е, че търговията на късо, правилно регулирана и наблюдавана, е абсолютно необходима за подобряването на ликвидността на всеки един пазар. Подчертавам обаче, че говоря само за правилно заложени и наблюдавани сделки на късо.
А според мен точно това лиспваше последните години, защото няма такова нещо като гола къса продажба (продажба на ценни книжа без дори осигурен договор за взимането им назаем). Наличието на такива сделки означава, че пазарите не са били правилно наблюдавани и регулирани. Така че, ако един инвеститор иска да търгува на късо, правилото е, че първо трябва да вземе ценната книга назаем и след това трябва навреме да върне заема.
Ако тези сделки се случват правилно, това ще даде много ликвидност на пазарите, но иначе създава редица проблеми. Затова за мен е опасно, когато регулаторите просто отсичат, че ще забранят този тип търговия. Това може да доведе до допълнителни проблеми. По-доброто решение е тя да е разрешена, но правилно регулирана.
А какво мислите за конкуренцията на регулираните оператори спрямо т.нар. тъмни пулове - специалните платформи за нерегулирана търговия с ценни книжа, разрешена в Европа чрез MIFID директивата - MTF (multilateral trading facility)? Смятате ли, че по-малки оператори могат да издръжат на тази конкуренция и има ли потенциал ВФБ да създаде например собствена MTF за търговия с акции от Централна и Източна Европа?
- Д.Н.: Според мен има няколко поуки от конкуренцията между регулираните електронни платформи за търговия (ECN - electronic communication network) и MTF-ите. Първата е, че отговорът на регулираните платформи спрямо конкуренцията на нерегулираните не беше достатъчно адекватен и така те загубиха съществена част от бизнеса си.
Това увеличи фрагментацията на пазара, което доведе след себе си някои непредвидени проблеми, като например - изгубихме възможността да регулираме тези пазари на общо ниво, което е особено опасно за всички регулатори. Друг проблем, който трябва да разрешим в следващите месеци, е, че конкуренцията между двата типа пазари трябва да е на едно ниво.
Трябва да има конкуренция, но тя задължително трябва да се изгражда на базата на един и същи правила на играта. Ако искате борсите да се конкурират с тези платформи, би следвало регулаторите по цял свят, включително САЩ и Европа, да заложат едни и същи регулации и посттрейдинг изисквания. Дали обаче регулаторите са готови да наложат тези единни правила мога само да гадая, но за да има конкуренция, тя трябва да е на база на еднакви изисквания.
*Използвани са въпроси и на други медии