Данъчни облекчения за инвестиции във взаимни фондове и част от парите на Сребърния фонд да бъдат вложени във финансови инструменти на българския капиталов пазар. Това са две от основните предложения за промени в нормативната уредба на част от ключовите участници на българския капиталов пазар.

Исканията им са заложени в становища на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), изпратени до Комисията за финансов надзор (КФН) във връзка с изготвения през юли работен документ с предложения на инвестиционния надзор на комисията.

Тогава ръководеният от зам.-председателя на КФН Димана Ранкова надзор представи пакет от различни законодателни промени, които да допринесат за изваждането на българския капиталов пазар от депресията, в която е изпаднал през последните три години, и да върнат изгубеното доверие на инвеститорите.

Браншовите асоциации предлагат до 10% от данъчната основа за доходите на физическите лица да се намалява с направените от тях дългосрочни инвестиции във взаимни фондове - данъчно облекчение, каквото сега съществува за доброволното пенсионно и здравно осигуряване, както и за животозастраховането.

Това според частния сектор ще стимулира спестовността на българските семейства, ще укрепи финансовата им стабилност и ще подобри цялостната инвестиционна култура в България.

Допълнително ще третира договорните фондове равнопоставено спрямо другите финансови продукти.

За идеята част от средствата на Сребърния фонд да се инвестират на българския капиталов пазар пък част от играчите настояват вече няколко години. Целта е с тези средства да се стимулира пазарът.

Сред другите искания на инвестиционната общност са сега съществуващите данъчни преференции да се запазят.

Сред тях са нулевото облагане на борсовите сделки на регулиран пазар и задължителното облагане на тези, сключвани на нерегулирания пазар.

Частният сектор иска да се въведе по-голяма степен на защита правата на кредиторите по корпоративни облигации, както и да се премахнат някои излишни според него административни тежести и регулации, които да подобрят гъвкавостта на участниците на пазара - например да няма минимални изисквания за размера на активите, който един взаимен фонд трябва да достигне до 1 година след образуването си, да се съкратят сроковете за одобрение на проспекти, както и инвестиционните посредници да могат да разполагат свободно с паричните си средства, за които сега има изискване 70% от тях да стоят на срочен или безсрочен депозит в банка.

Бизнесът е поискал и по-тежки санкции за разпространяване на слухове и подвеждаща информация.

Като цяло повечето предложения на частния сектор съвпадат с вече очертаните от инвестиционния надзор на КФН насоки. Заради опасения за защитата на миноритарните инвеститори обаче браншът не подкрепя идеята публичните дружества да могат да увеличават капитала си под условие или с непарични вноски. Още преди това зам.-председателят на КФН Димана Ранкова даде ясен сигнал, че щом това предложение не среща подкрепа, то няма да намери реализация.

Без коментар от инвестиционната общност е оставена и идеята пенсионните фондове да влагат част от средствата си в определен минимален праг на местния капиталов пазар, което беше другия по-спорен аспект от работния документ на инвестиционния надзор.

По повод намерението на надзора да се криминализират тежките за пазара нарушения пък от съсловните организации предлагат първо да се преработи нормативната уредба, която третира понятията "търговия с вътрешна информация" и "манипулиране на пазара", защото твърде общото им описание според експертите създава предпоставки за субективно тълкуване.

Тази седмица свои становища за развитието на капиталовия пазар се очаква да дадат Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), както и организациите на директорите за връзки с инвеститорите.