Дамян Лазаров, председател на Комисията за защита на потребителите: Когато не сте сигурни, ползвайте консултанти на финансови услуги
| Да се увеличи защитата за кредитополучателите и прозрачността в банковия сектор - това са основните мотиви за последните промени в нормативната база. Целта е да се осигури повече информация, така че потребителите на финансови услуги да са възможно най-равнопоставени с кредиторите. На въпроса доколко всъщност са защитени те и каква е ролята на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в този процес отговаря нейния председател Дамян Лазаров. |
| - Всяка една коректно поднесена информация е в полза на клиента. Дали ще я ползва или не – това е негово решение - Клиентите на финансови услуги у нас са защитени колкото европейците, ако е информиран изборът им - Важно е да се доусъвършенства системата на контрол във финансовия сектор |
В началото на септември влезе в сила промяната в Закона за потребителския кредит (ЗПК), според която банките трябва да публикуват референтния лихвен процент по кредитите и методологиите за изчисляването му на интернет страниците си. Промени ли се нещо за потребителите на финансови услуги? Могат ли те да разберат каква е лихвата по техния кредит и как се образува от публикуваните методологии?
- По принцип промяната е в полза на потребителите - дава им по-голяма информация, преди да направят своя избор и да вземат решение. Всеки един потребител може да се запознае с публикуваното и да направи своя анализ, да попълни със съдържание критериите, които определят неговия избор.
Но тук е много резонно да си зададем въпроса дали те могат да го направят качествено или не. Отговорът е разнопосочен в зависимост от подготовката на всеки един в системата на образование, житейския опит и т.н. Този, който може да го направи сам, си поема риска.
Този, който не може, съветът е да се съобрази с настоящата нормативна база и да ползва консултантски услуги – било то експерт от банката, било то с външен консултант, може да се обръща и на телефона на потребителя, но трябва да знаем, че отговорността е изцяло на този, който взима крайното решение.
Информацията, която получава, е само в полза на потребителя, а вече как той ще я извлече - дали чрез консултант от банковия сектор, или самият той ще анализира, е въпрос, който зависи изцяло от спецификата на подготовката на всеки един от нас в този сектор.
Когато тръгваме да работим в даден сектор, трябва да бъдем подготвени. Влизаме в система, която зависи от много пазарни фактори. Все пак информацията е сведена за нас като потребители. Към настоящия момент е направен опит тя да бъде максимално опростена, ако изобщо мога да използвам тази дума, но със сигурност се вижда много сложна за тези, които не са вътре в сектора.
Много фактори влияят върху избора на решението и съветът е да се ползват и консултанти, когато не се чувстваме сигурни. Те ще дадат отговор на съответни конкретни въпроси, които искаме да знаем предварително, а решението трябва да бъде изцяло наше като потребители.
В повечето европейски страни практиката е различна – лихвите изцяло се определят по ясни пазарни индекси, съвсем обективно. Дали наистина българите станаха по-защитени потребителите?
- Най-общо казано, потребителите в България имат права, каквито и потребителите в ЕС. Директивата за потребителския кредит е точно и пълно транспонирана в ЗПК. И защитата започна на първо място в този закон с обезпечаване на достатъчно информация за вземане на съответното ефективно решение.
За кредитора са предвидени редица задължения за предоставянето на информация. Започнахме проверки относно обезпечаването на тази информация, която цели потребителят да направи своя избор.
Докъде са стигнали тези проверки?
- Много е рано да кажем, че можем да направим извода от тях. В момента се провеждат.
Подкрепяте ли предложенията за промяна в Закона за кредитните институции (ЗКИ) – да се разпространи изискването банките да уведомяват клиентите при промяна на лихвите по потребителските кредити и върху останалите видове заеми и депозитите?
- Много е трудно да кажа от позицията, която заемам, тъй като основно ние участваме в контрола между финансовите институции и потреблението и изцяло така сме влезли във философията на потребителите.
Принципно бих казал, че когато двете страни в един договорен процес са максимално информирани и равнопоставени, във всички случаи решението, което ще се вземе, ще бъде относително най-справедливото.
Това е в полза и на двете страни, и на пазара като цяло, тъй като няма да се отделят допълнително средства за балансирането на системата, която може да се дебалансира, ако договорът се окаже неуспешен за едната страна. Много е сложно да се каже докъде и доколко трябва да бъде поставена информацията на масата, тъй като понякога информацията е един продукт, който струва много пари.
И все пак идеите на промените са да се увеличи информацията за потребителите, да се повиши защитата за тях?
- Безспорно е така. За потребителите не коментираме, че всяка една коректно поднесена към потребителя информация е в негова полза. Дали ще я ползва или не – това вече е негово решение.
А всъщност активни ли са потребителите на финансови услуги в България? От какво най-често се оплакват?
- По принцип този сектор е много специфичен. Ако трябва да направим анализ в обема, ще кажа, че те са едни от малкото, които подават някаква информация, но ако направим сравнение с упоритостта, ще видим, че те са едни от най-последователните във времето в търсенето на съответната помощ и не се отказват, преди да се намери решение.
Можете ли да дадете оценка на контрола върху финансовите услуги в страната?
- Има Комисия за финансов надзор, която най-точно може да се произнесе по този въпрос.
В Румъния идентичният на вашата комисия орган има право да санкционира банките за некоректно поведение спрямо потребителите – не трябва ли и вие да получите подобни правомощия?
- И ние можем да налагаме глоби там, където са въведени изисквания за търговеца и законодателят е предвидил съответните санкции, за да може да се управлява поведението на търговеца преди сделката. Когато той не ги спазва, се наказва от нас.
Например, ако не е сложил методиката на интернет страницата, не предоставя всичката тази информация, която е задължителна. След сключването на договор нещата са повече насочени към съдебната система. Ние можем да помогнем на потребителя да види дали има в договора някоя клауза, която не равнопоставя двете страни например.
Нуждае ли се комисията от увеличаване на правомощията си и в какви области?
- Мисля, че в момента правомощията, които имаме, са достатъчни. Въпросът е да се доусъвършенства системата на контрол във финансовия сектор.
До каква степен са защитени потребителите на финансови услуги в България?
- Както и при европейския потребител можем да кажем, че тази защита е относително висока, но при едно условие – изборът се прави информиран. В този сектор трябва да имаме или изключително актуална всекидневна информация, за да взимаме търговското решение бързо, без да е хазартно, или пък да отделим необходимото време.
Трябва да сме вътре в самата система, да можем да предскажем нашето финансово поведение и да имаме предвид всички фактори, които оказват влияние, за да се възползваме от защитата, която законодателят ни предоставя. Защита има, законът е задължил търговците да предоставят необходимото, което ние бихме ползвали, няма възбрана да искаме и допълнително. Най-важна в този сектор е отговорността, която ние поемаме с взимането на решението.
Комисията работи ли заедно с неправителствените организации в този сектор, помага ли ви дейността им?
- В този сектор почти не работим с неправителствени организации с изключение на Асоциацията на банките. Но това е неправителствен търговски сектор. В потребителския неправителствен сектор те взаимодействат по-малко с нас. Може би защото секторът не е така добре познат за обществото, тъй като е специфичен. В туризма например работим много с неправителствените организации, с браншовите също – диалогът е по-интензивен и в по-голяма дълбочина.