Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк: Банковият бизнес трябва да повиши ефикасността си
| Компаниите от енергийния сектор, телекомите и потребителските стоки са сред основните български представители в годишната класация на най-големите компании в Централна Европа на "Делойт" - CE Top 500. С главния изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян разговаря Силвия Пенева, управляващ съдружник в "Делойт България". Банката зае 42-ро място в топ 50 за сектора в региона. |
| - Експортно ориентираните фирми ще са основен двигател на растеж - Очаквам спиране на растежа на лошите кредити |
Кой от следните варианти отразява най-точно вашите очаквания за развитието на икономическите условия през следващите две години? Продължаване на условията от състоянието в момента – стагнация без икономически растеж или завръщане към условията преди кризата, с динамичен ръст?
- Всъщност нито един от тези варианти, а по-скоро бавно и трудно излизане от кризата. Няма съмнение, че около нас тя вече свършва. Но ще бъде нереалистично да се мисли, че условията от преди кризата могат да се върнат в средносрочен план.
А и въобще не е здравословно да се връщат, тъй като очевидно те доведоха до това, което се случи. Но пък не виждам ясните двигатели на един нов икономически растеж, сравним с този от преди години. В частност за България реформите в икономиката, публичния сектор са тези, които биха създали условията за един по-висок растеж в икономиката.
Как виждате ролята на правителството - засилена държавна намеса, без да влияе върху растежа в частния сектор, или такава, която спъва потенциала му за растеж?
- Ролята на държавата би трябвало да бъде на един честен брокер (honest broker), както се казва на английски, който намира баланса между корпоративния и социалния интерес, това е европейска концепция.
Но не бива да забравяме, че България е страна, която има да догонва, и даването на определени приоритети на бизнеса ще помогне да догонваме останалите страни по-бързо. Не разполагаме със събрани накуп пари за харчене. Капиталът у нас е нов и недостатъчен, за да осигури висок растеж.
Според вас какви конкурентни предимства притежават страните от Централна и Източна Европа в сравнение с тези от Западна Европа и колко са устойчиви те?
- Предимствата на ЦИЕ са потенциал за растеж, желание за растеж, относително по-добра структура на разходите. До голяма степен в обозримото бъдеще тези предимства са устойчиви. Страните от Източна Европа изглеждаха еднакви преди около 20 години, излизайки от една и съща система, но сега вече скоростта, с която се развиват, натрупват богатства и намират новото си място в света, е различна и на изхода на кризата тези различия ще се задълбочават още повече.
Кои са най-големите предизвикателства за постигане на ръст в сектора на частното и корпоративното банкиране?
- Банковият сектор е директно зависим от състоянието на реалната икономика, така че той в никакъв случай не е локомотив на растежа, а по скоро следва този на търсенето в реалния сектор и наличието на добри проекти, намирането на устойчиви модели на развитие в икономиката - това би довело до успехи във финансовия сектор.
Новите регулации, натискът върху маржовете, отношението на медиите като цяло и често на политиците в България в много случаи са несправедливи към банките, защото ако сега банките биват обвинявани, то трябваше да са получили и медал за годините на бързия растеж. Важно е да се отбележи, че у нас банките, с едно изключение, не са получавали държавна помощ.
Какво трябва да предприеме банковият бизнес, за да се справи с тези предизвикателства и да разшири клиентската база и приходите във всеки от тези сегменти?
- Няма магически рецепти за постигане на това. На първо място, качеството на услугите трябва да бъде по-добро, удовлетворението на клиентите да бъде на по-високо ниво, а техните изисквания към нас растат непрекъснато. Това са все важни фактори, които имат значение.
Продуктите в банковата сфера се копират лесно – тук няма иновации, които да не могат да бъдат лесно повторени от конкурентите. Много голямо значение имат и репутацията на банката, и поведението с клиентите по време на криза. Тези фактори допринасят и създават основата за бъдещи успехи. Банковият бизнес ще трябва да направи значителни усилия, за да повиши ефикасността си.
Очаквате ли да има дългосрочни промени в банковия сектор в резултат на финансовата криза? Какви ще бъдат те?
- Ще видим нов набор от регулации, които ще бъдат по-консервативни. Те са направени на базата на текущата криза по такъв начин, че да не се повтори тя. За съжаление обаче всеки път имаме друга криза, която е възникнала по други поводи и причини.
От една страна, ще имаме регулативни промени, от друга страна, специално на нашия пазар най-вероятно ще видим консолидация. Тези промени до голяма степен са предизвикани от фактори, които не са локални, а трансгранични.
Най-вероятно по-малките играчи на пазара ще загубят апетит да присъстват на него, тъй като икономията от мащаба в този сектор е един изключително важен фактор, и най-вероятно в края на този процес ще имаме няколко по-големи добре структурирани институции, които, без да влизат в противоречие със закона за конкуренцията, ще доминират пазара.
Какви са според вас следващите големи стъпки в развитието на технологиите, които трябва да бъдат предприети от банките в Централна и Източна Европа? Какви са най-големите рискове в информационните технологии за тях и кои са основните движещи сили за тези технологични промени, които ще се наложи да направите?
- Рисковете, в чието избягване инвестираме, очевидно са в областта на електронното банкиране – продукти, които позволяват хората да получат физически интерфейс за взаимодействие с банката извън банковите клонове. Това носи технологични и оперативни рискове, които могат да бъдат решени.
Това е вид култура, тъй като хората от по-старите поколения имат инстинкта да си пазят парите в джоба, а когато говорим за виртуалния свят на електронното банкиране, тези навици още не са създадени и понякога става дума не толкова за възможността да се намерят процедури и технологии, които да бъдат достатъчно сигурни, а по-скоро хората все още нямат рефлекса да предпазят парите си във виртуалното пространство.
Налагало ли ви се е да направите някои значителни промени във вашата бизнес стратегия през последната година?
- Няма направена генерална промяна. Подкрепили сме всички проекти, които сме започнали. Днес, разбира се, сме много по-внимателни при финансирането, дофинансирането и преструктурирането на всичко, което е свързано със сектора на недвижимите имоти и прилежащите сектори на икономиката.
Но това е по-скоро промяна на външни условия, което налага ние да реагираме по подходящ начин. Но пак повтарям, ние не сме спирали да работим по тези сектори, само сме станали по-внимателни, по-консервативни и по-взискателни, което в крайна сметка е полезно и за клиента.
Според вас кои ще бъдат основните движещи сили за растеж в този сектор през следващите 12 месеца?
- За България това ще бъдат експортно ориентираните фирми, чийто бизнес расте. Ако имаме сравнително спокойна икономика, макар и малко стагнираща или слабо растяща, това означава, че в банкирането на дребно ще има раздвижване. Това важи и за пазара на недвижимости, където очакваме да има отново раздвижване.
Просто хората имат нужди, на които трябва да бъде отговорено. Освен това структурата на цените започва да става по-приемлива и ако имаме някакви по-добри резултати в икономиката, отколкото очакваме към днешна дата, това би довело до растеж и при банките. Но пак казвам, не очаквам драстични подобрения, по-скоро спиране на растежа на лоши кредити, което би трябвало да върви заедно с края на кризата. А това само по себе си ще бъде един позитивен фактор.
Очаквате ли да има край на кризата в следващите 12 месеца?
- Надявам се, защото в България има изоставане с около 6 месеца от това, което се случва на Запад. Знаем, че в Европа вече има сигнали за край на кризата, това все още, разбира се, не е растеж, но би трябвало да започнем да виждаме тези сигнали и тук.
Пред какви нови източници на конкуренция ще се изправят банките в Централна Европа в резултата на финансовата криза?
- Небанковият сектор не би трябвало да е сериозен източник на конкуренция, както преди разрастването на банковия сектор. Конкуренцията тогава се дължеше главно на лесния достъп до средства, което днес не съществува. Така че да взимаш пари на едро и да ги продаваш на дребно като небанкова институция е по-трудно и ще бъде по-трудно през следващата година.
Факторите, които ще движат пазара, ще бъдат конкуренцията между банките и намирането на оптималния модел или оптималното отношение между разходи и приходи и съотношението на депозити към кредити. По сходни причини имаше банки, които имаха 500-600% съотношение кредити към депозити, което дори в добри години е прекалено агресивно. Днес растежът на системата до голяма степен ще се базира на способността на институциите и да привличат ресурси, основно депозити.