По-строгите бюджетни правила в еврозоната останаха полуодобрени

Финансовите министри от еврозоната постигнаха принципно съгласие за затягане на бюджетната дисциплина в съюза, предаде агенция "Ройтерс". Това стана след срещата им в Люксембург в понеделник.
Споразумението беше постигнато, след като държавните глави на Франция и Германия сключиха сделка помежду си. Налагането на по-строги правила за гарантиране на финансовата стабилност в еврозоната има за цел да се избегне повторение на гръцката дългова криза в бъдеще.
Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой обяви постигнатото споразумение като голяма стъпка към засилване на икономическото управление на валутния съюз. "Това ще е най-мащабната реформа на еврозоната от създаването й насам", каза той. Ромпой ръководеше дебатите, които продължиха 8 часа. Той ще представи споразумението на лидерите от ЕС, които ще се срещнат през следващата седмица.
Финансовите министри коментираха след срещата, че ще препоръчат промяна в договорите за ЕС, което ще позволи налагане на по-строги санкции на държавите с небалансирани публични финанси. Споразумението от понеделник трябва да даде по-големи правомощия на Европейската комисия.
Институцията ще следи за неправилни политики в страните членки, които могат да доведат до проблеми като надуване на имотни балони. Комисията ще издава препоръки за коригирането им, а ако те не се спазват, ще бъдат налагани глоби.
Министрите се договориха страните членки да попадат под почти автоматичен режим за санкциониране при нарушаване на правилата за дефицит и дълг, определени от Пакта за стабилност и растеж. Те обаче спорят по това кога да се задейства този механизъм. Освен това не е определен и размерът на глобите. Наскоро ЕК предложи те да се равняват на 0.2% от БВП.
Друг проблем, който още не е решен, е колко време да изминава между предупреждението от Брюксел до страната нарушител и преценката, че правителството й не прави нищо по въпроса. Предложенията варират между 5 и 18 месеца. Санкциите ще имат формата глоби и на депозити, някои от които ще бъдат безлихвени. Те ще се задействат почти автоматично и само квалифицирано мнозинство от държавите от ЕС може да ги спре.
Ключова за споразумението се оказа договорка между германския канцлер Ангела Меркел и президента на Франция Никола Саркози, които се срещнаха във френския курорт Дьовил. Те са се договорили да работят за промяна на Лисабонския договор, за да може по-бързо да бъдат санкционирани държави от ЕС, нарушаващи правилата за бюджетен дефицит.
"Когато една държава има прекален дефицит и в рамките на 6 месеца не е предприела съответни мерки, трябва да има санкции. Процедурата трябва да бъде по-кратка и по-ефективна", каза Саркози след разговорите.
Меркел също каза, че има нужда от нов механизъм за реагиране, който да накара правителствата да се държат отговорно. "За да стане това, трябва да се промени Лисабонският договор." По думите й това може да стане след изтичането през 2012 г. на сега действащите схеми за подпомагане на закъсалите икономики, заради които почти никоя държава от 27-те не спазва правилата за дефицит.