Какво ще стане, ако пенсионният ми фонд фалира? В последните дни ми се наложи да отговарям на този въпрос на хора, за които никога преди това не бях мислила, че се страхуват от такава възможност и всъщност подкрепят идеите за национализиране на парите в професионалните фондове. Отговорът е в грешно зададения въпрос – нищо няма да стане, защото пенсионен фонд не може да фалира. Без значение дали е универсален (за родените след 31 декември 1959 г.), професионален (за всички, работещи при тежки условия) или доброволен.

Пенсионният фонд е сборът от личните сметки на всички осигурени в него. Той няма управление, не може да има дългове и да изпада в неплатежоспособност. Парите му са разпределени в различни инвестии – акции, облигации, държавни ценни книжа (ДЦК), депозити. Единствената загуба, която може да се случи е отрицателна доходност. Това означава, че по-голяма част от инвестициите на фонда са намалили цената си и част от парите му са изгубени, поне временно.

Нека обаче видим какво ще се случи, ако в пенсионния бранш има фалит. Както казахме вече, това няма как да се случи на фонд, но пък може да стане с дружеството, което го управлява. В България има девет пенсионноосигурителни дружества и всяко от тях управлява един универсален, един доброволен и един професионален фонд. Всеки ден данни за парите в тях и начина им на инвестиране се изпращат в Комисията за финансов надзор. Надзорът следи дали движението на тези пари в различни инвестиции става по ограниченията на Кодекса за социално осигуряване и дали има някакво отклонение от сметките на осигурените.

Пенсионните дружества имат изисквания какъв капитал и собствени пари за посрещане на разходите си да поддържат. За това те подават периодично отчети до КФН, а ако комисията има съмнения, изпраща проверки на място. Така че преди да се стигне до неплатежоспособност, надзорът може да забележи финансовите проблеми и нареди на акционерите в пенсионното дружество да осигурят средства. Ако те не могат, тогава се минава към производтсвото по несъстоятелност. Възможно е и самото дружество да го поиска, ако ръководството му прецени, че не може да изпълнява задълженията си.

В този случай Кодекса за социално осигуряване изисква парите на осигурените се прехвълят към друга пенсионна компания. Те не могат да се използват за покриване на дългове на компанията, която ги управлява. Технически това няма как да стане, защото са в лични партиди, в банки или в ценни книжа, откъдето дружеството не може да ги тегли за своя сметка.

Едно пенсионно дружество става неплатежоспособно, ако е закъсняло с повече от 7 дни да покрие задължение или дълговете му са повече от активите. Тогава финансовият надзор отнема лиценза му и то повече не може да набира нови осигурени. След това дружеството трябва да прехвърли всички партиди с парите на клиентите си в съответните фондове на друго дружество. Партидите от универсалния му фонд ще идат в друг универсален, от професионалния – в друг професионален, същото е и с доброволните.

До месец след това новото дружество, в което са партидите, съобщава за това на осигурените. В срок от още един месец те могат да прехвърлят пари си в друго дружество, без да плащат такса. Ако са осигурени в доброволен фонд, могат и просто да изтеглят наведнъж натрупаните си пари.

Досега у нас не е имало случай на фалирала пенсионна компания. Финансовите им показатели – приходи, загуба, печалба, се публикуват от КФН на всеки три месеца. Разбира се, както и за обикновените компании, излизането на загуба не означава стъпка към несъстоятелност. Счетоводните баланси с активите и задълженията на всички пенсионни дружества се публикуват веднъж в годината на сайта им и в Търговския регистър. Откъдето всеки имат достъп. Последните са за 2009 г.