Промяна на стандарта "Стара планина" по-малко от три месеца след въвеждането му, оборудване на лаборатория за количествен анализ, закупена от бизнеса, "отдръпване" на фирми от производството на този вид продукти, намалял интерес и от потребителите. Това се случва след разразилия се през последните две седмици скандал има ли соя, колко точно е и как е попаднала в продукти "Стара планина" на четири фирми.

Девет дни след като министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обвини публично тези компании, че са слагали соя в продукти по стандарта, позовавайки се на данни от лабораторията към Държавния ветеринарно-санитарен контрол в София, нови изследвания в Германия показаха, че такава или не е открита, или е в количества под санитарния минимум. На извънредна пресконференция на земеделския министър в късния следобед в петък стана ясно, че според данните от чужбина в продуктите на компаниите "Кен" (кренвирши), "Унимес" (кебапче) и "Лалов и Вачев" (малотраен колбас) е открито наличието на соя по качествения метод PCR, но направеният допълнително количествен анализ по метода ELISA е установил, че то е със съдържание под 0.1% - количество, което се смята, че не би навредило и на хора, които са алергични към соя.

Мирослав Найденов обясни, че изследването показва, че соята е под 0.1%, но не може да се измери дали е "0.1 или например 0.01%". Пробата от продукта на дружеството "Сами М" (карначе) пък е отрицателна. Земеделският министър призна, че това показва, че никоя от четирите фирми не е влагала умишлено соя в продуктите, както той първоначално съобщи.

Сега във ведомството работят по две версии как "нищожното количество" (по думите на Найденов) соя е попаднало в продуктите на компаниите. Едната е, че то е от подправки, които също са изпратени за изследване в Германия, а втората - че е възможно да е имало замърсяване на производствените линии на предприятията.

На този етап обаче не се проверява предположението, изказано преди няколко дни от месопреработвателите, че остатъците от соята може да са попаднали в колбасите и от самото месо. Те твърдят, че има случаи, при които животновъдите, чиято дейност също се контролира от ветеринарната служба, поставят месото в разтвор със соя за увеличение на теглото. Проверките в компаниите трябва да приключат днес, а резултатите от изследванията на подправките да пристигнат в средата на седмицата.

Още в петък беше върнат лицензът на компанията "Сами М", а за останалите три фирми се изчакват официалните доклади и ще се прецени дали да им бъде наложена глоба, каза още земеделският министър. На въпрос дали съжалява, че набеди фирмите, че заместват месо със соя, Найденов обяви, че не съжалява, защото преди повече от седмица, когато бяха обявени резултатите от България, и той не е знаел точното количество.

Представителят на "Сами М", който присъства също на пресконференцията в петък, обяви, че "забравят случая". На въпрос на журналисти защо няма да потърсят компенсации чрез съда, след като пробите са били отрицателни, той не отговори, а Мирослав Найденов съобщи, че малко преди изявлението за медиите е разговарял с него и го е попитал дали фирмата иска да отиде на арбитраж, т.е. трета проверка. Било е взето решение обаче да не се стига дотам, тъй като ново изследване би струвало още пари, обясни още земеделският министър. Останалите дружества се въздържаха от коментар, преди да видят дали ще им бъде наложена глоба.

Освен имиджовите и финансови вреди за четирите компании скандалът от последните седмици е имал силно негативен ефект и върху самия стандарт "Стара планина". Според председателя на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев след заглавия във вестниците от рода на "Стара планина" пълна със соя" доверието в продуктите е спаднало рязко, а самите фирми са започнали да се отдръпват от производството им. Това развитие беше предвидено още преди седмица и от големите търговци, тъй като според тях марката "Стара планина" все още не е наложена на пазара, а по-голямата част от потребителите засега по-скоро опитват продуктите, отколкото да имат траен интерес към тях.

1. Прибързаното писане на стандарта "Стара планина". Повечето преработватели и служители на държавния контрол признават, че това е изиграло лоша шега. Старият БДС е позволявал наличие на соя между 2 и 3% за различните продукти. От него са взети основните параметри и за "Стара планина", но за соята има промяна и тя трябва да е 0%. Директорът на ДВСК Любомир Кулински обясни, че причината е, че в България се правят само качествени изследвания, но не и количествени, за да може това да се следи.

Още през тази седмица ще бъде събрана комисия, която да промени стандарта. Новите му изисквания ще допускат минимални количества соя в продуктите. Все още се обмисля дали да бъде заложено тя да е до 0.1 или 0.25% от съдържанието им.

2. Липсата на лаборатория, която да може да направи количествен анализ. В момента в България се правят качествени анализи и те могат да установят наличието на соя, но не и дали тя е под санитарния минимум или е например 20% от съдържанието на продукта. За да може да се правят и количествени изследвания, Асоциацията на месопреработвателите ще закупи и дари на държавата необходимото оборудване. Докато това стане факт, всички проби, правени в България, които покажат наличие на соя, ще бъдат изпращани в чужбина за установяване на точното й количество. За четирите изследвания сега ДВСК е платила 400 евро. При следващ случай за проверка в чужбина за него ще плаща фирмата производител, уточни Найденов.

3. Прибързани присъди. Въпреки недостатъците на местния контрол откриването на соя в продуктите "Стара планина" беше веднага съобщено на медиите заедно с имената на фирмите. Министърът съобщи гневно, че са влагали соя, и отне лицензите им. Магазините изтеглиха продукцията на уличените производители. Девет дни по-късно стана ясно, че в продукта на едната компания соя въобще липсва, а при другите три е под 0.1%. Освен на засегнатите прибързаната реакция на Мирослав Найденов и ДВСК нанесе вреди и върху имиджа на самия стандарт. Асоциацията на месопреработвателите отчете, че доверието в "Стара планина" е "спаднало рязко", а фирми започват да се отказват да произвеждат по него, за да не рискуват да попаднат в подобна ситуация