С година закъснение и България се е включила в изпълнението на европейския проект за насърчаване на мултимодалния транспорт (транспорт, обединяващ няколко вида превозни средства) вода-суша Watermode, съобщи Сергей Църнаклийски, изпълнителен директор на "Морска администрация", при представянето на програмата в транспортното министерство.

Програмата е разделена на шест пакета, от които България работи по три. София е част от проекта от 2008 г., но досега не й е било позволено реално участие заради проблеми с финансирането, защото служителите на администрацията не са отговаряли на критериите на разпоредителния орган в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Истинското изпълнение на проекта за България е започнало през май тази година.

Според европрограмата Watermode трябва да бъде създадена база от данни за всички терминали, предлагащи няколко видове транспорт по предварително определени маршрути: Констанца - Виена, Северно - Адриатическо - Егейско - Черно море и Бари - Бар - София. Общата стойност на европроекта е 3.19 млн. евро, като 75 на сто от него се финансира чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), а останалите се осигуряват чрез местно съфинансиране. България трябва да усвои 214 хил. евро, от които 32 хил. са от местния бюджет. Досега са използвани едва 80 на сто от средствата предвидени за съфинансиране, казаха от "Морска администрация". В проекта участват 15 партньори от страни - членки на Европейския съюз, както и Албания, Сърбия и Черна гора.

Първият етап на проекта в страната предвижда разработване на критерии за оценка на логистични центрове, които да бъдат включени в базата данни. Чрез тях се разработва въпросник, който се изпраща до заинтересованите държавни и частни компании, които да го попълнят и да бъдат сред избраните. 

По време на представянето на проекта се оказа, че не всички компании, които имат терминали са били запознати с него и могат да изпуснат срокове за включването си. Крайният срок за подаване на информацията за терминалите е края на ноември, затова от "Морската администрация" се предвидили да приемат отговори на въпросниците до края на октомври, обясни Румен Пеев, държавен експерт във ведомството.

Преди това самата "Морска администрация" е изпратила бланките за попълване. Оказало се е, че е пропуснала свободните зони в Русе и Бургас, чийто представители поискаха да участват. Наложи се в разговора да се намери и ръководителят на проекта Мара Патакол, която обясни, че подобни пропуски е имало и в Италия. След дълго обмисляне от проекта са решили все пак да приемат дори и със закъснение документите на желаещите да участват в базата данни. Целта е в крайна сметка да бъде събрана достатъчно информация, която в бъдеще да помага на логистичните и транспортни компании да подбират маршрутите си.

След петминутно обсъждане директорът на дирекция "Европейски съюз, международни отношения и проекти" Анна Натова се съгласи да бъдат изпратени допълнително въпросници, които фирмите да върнат обратно до средата на ноември. Държавните експерти обясниха, че ако всичко е нормално, попълването на анкетната карта отнема до три дни. Изискването за участие е на съответният терминал да се обслужват ро-ро товари и контейнери.

До момента са определени няколко логистични центъра по Черноморието, река Дунав и един до София. На критериите на проекта са отговаряли пристанищата във Видин, Лом, Русе - изток и запад, и СОМАТ Видин. По Черноморието през ситото са преминали пристанищата Варна - изток и Варна - запад, фериботният комплекс във Варна и Бургас - изток и запад. Край София за разпределителен център е избран терминалът на "Екологистик" край Гара Яна. Присъстващите представители на бизнеса и администрацията изразиха учудването си единствено заради включването в проекта на пристанище Варна-изток, което според присъстващите не работи като терминал. 

Основните проблеми, които държавните служители са срещнали, докато са събирали информацията, е преди всичко нежеланието на част от държавните пристанища да оповестят бъдещите си планове и инвестиционни програми. "Пристанищата във Варна и Лом обясниха, че очакват да бъдат концесионирани през следващите три години и тогава концесионерът ще решава за плановете им. В момента решаващ орган е "Пристанищна инфраструктура", оттам обаче отказаха също коментар. Наложи се да взимаме информация от Националната програма за развитие на обектите", обясни Румен Пеев. Държавният експерт не скри учудването си защо пристанищната инфраструктура пази в тайна инвестиционната си програма, при условие че никой няма да проверява дали тя е така.

Друга част на проекта е постигане на устойчивост на логистичните клъстъри. Единственият проблем, с който са се сблъскали досега от министерството, е, че такива не съществуват в България, обясни Албена Каитина, държавен експерт в администрацията и координатор по тази цел. "Притеснени сме, че скоро ще получим информация от Словакия, Австрия и Румъния за техните клъстъри и ще трябва да ги сравним с нашите. Тогава не знам какво ще правим", каза Каитина.

"Трябва да докажем конкурентоспособността на комбинирания транспорт, като изчислим цените за пренос на различни количества и видове транспорт", обясни Естислав Площаков, главен експерт в админстрацията и координатор по проекта. Освен цени се разглежда и времевото изпълнение на превоза. "Морска администрация" ще трябва да анализира всички връзки между пристанищата и сухопътните терминали.